Над 20 вече станаха откритите по черноморското ни крайбрежие находища на тихоокеанската стрида Магалана гигас (Magalana gigas = Сrassostrea gigas), известна още като японска, гигантска, заяви пред Maritime.bg проф. д-р Пламен Митов от катедра „Зоология и антропология“ към Биологическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“. По неговите думи повечето от тях са по южното Черноморие, където водата е по-топла, тъй като с повишението на температурата вследствие на климатичните промени чуждите видове по-лесно се адаптират (По темата: Доц. Виолин Райков: Засилва се миграцията на средиземноморски видове по нашето крайбрежие).
– Явно тази нова за нашето крайбрежие стрида обича по-спокойните води в пристанищата, където има и по-твърди (например, бетонни) повърхности, защото я откриваме предимно на такива места, обясни проф. Митов.
– Тя е екологично пластична, може да издържа, както на повишена, така и на по-малка соленост на водата, с по-ниски и по-високи температури: от -1,8 до 35 °C. Средната температура на водата, която предпочита за размножаване е над 19 градуса. Интересното при нея е, че всяка година си сменя пола – през едната е мъжки, а на следващата става женска. Това е доста специфичен вид. На хората, които намират екземпляри от тази стрида, им прави силно впечатление големият ѝ размер. Тя расте бързо – от 5 до 7 мм на месец; когато стане дълга 5 cм вече е полово зряла и за година достига 7–8 cм. Най-едрите диви тихоокеански стриди, които са намирани по нашето крайбрежие са 15–16 cм дълги.
Тук само ще вмъкнем, че силният интерес към тихоокеанската стрида Магалана гигас е свързан най-вече с това, че нейното месо е деликатесно и се цени високо като източник на много минерални вещества. Концентрацията на калций, мед и ванадий в него е много повече, отколкото в другите безгръбначни, но все пак количеството на токсичния метал мед е доста по-малко от пределно допустимите норми за хранителни продукти. Във вкусния деликатес има и някои витамини като С, В12, рибофлавин, тиамин и др.
– В случая говорим за чужд вид, който се заселва, но все още не е инвазивен, защото не се е размножил така масово, за да играе такава роля, с която да причинява вреди на морската фауна; все пак това не е хищник, а е филтратор, който за един час филтрира 30 л. вода и спомага за нейното очистване, добави проф. Митов.
– На практика тихоокеанската стрида заема нишата, освободена от черноморската (плоската) стрида, която изчезна някъде през 80-те – 90-те години на миналия век. Масово бе унищожена от хищния охлюв Рапана и от паразитни микроорганизми, които проникнаха в черноморската екосистема. За изчезването й допълнително повлияха и редица други фактори, като замърсяването на водата с токсични химични вещества, с препарати от селското стопанство, натрупването на сероводород във водата, затиняването, промяната в хранителния спектър. Така че много са факторите, но основните са хищника Рапана и тези инфекциозни заболявания при стридите. Разбира се, трябва да добавим и силното замърсяване на водата през 70-те – 80-те години. Сега знаете, че с влизането ни в ЕС, с неговите строги екологични регламенти, които трябва да се спазват, доста предприятия спряха да замърсяват водата, както и се премахнаха фосфатите в перилните препарати. В резултат се подобри състоянието на черноморската ни екосистемата, която през втората половина на миналия век беше изпаднала в колапс.
На въпроса, как и от къде са дошли тези стриди по нашето крайбрежие, ето какво отговори проф. Пламен Митов:
– Румънските учени, както и нашите, активно проучват инвазивните видове. Открити са редица нови, интересни пришълци, като голям брой ракообразни, мекотели и др. През 2017 г. колегите румънци публикуваха информация, че са намерили една популация от 30-на диви стриди, южно от пристанището в Констанца. То е четвъртото по големина пристанище в Европа, в него идват кораби от много краища на света; от Северно море, Балтийско море, Атлантическия океан, корабите минават по канала Рейн-Майн-Дунав и достигат до Черно море. Така че голямо количество от чужди видове лесно могат да попаднат в него, а от там, ако се адаптират, да се разпространят в черноморския басейн.
Възможно е от тази популация стриди, за която съобщават румънците, с морските течения да идват техни ларвите. Те се излюпват от яйцата им и плуват във водата около 21-28 дни. С течението, което минава северно от Кримското крайбрежие надолу, лесно могат да достигнат до нашето крайбрежие и да се прикрепят на подходящия субстрат (скали, бетонни стени, дъна на плавателни съдове). От оплождането на яйцата до прикрепването на ларвата на твърд субстрат минава около един месец.
Има и друго. Румънците в периода 1997–1999 г. започват да подготвят проект за отглеждане на тихоокеанската стрида във ферма по тяхното крайбрежие. Като по-късно, през 2001-2003 г. го реализират със садки – нещо като кошчета, в които слагат стриден материал. Те не го произвеждат, а внасят млади стриди от Франция и започват да ги доотглеждат. След това, обаче прекратяват тази дейност. През следващите две години са открити такива стриди вече като диви, след което нищо повече не е намерено. И чак през 2017 г. излезе новината за откритата дива популация. Най-вероятно тя се е развила от стридния материал, използван за експерименталното ѝ отглеждане във фермата.
Всъщност, главно в Крим колеги хидробиолози започнаха да подготвят биотехнологията за отглеждане на тихоокеански стриди. Причината е в настъпилия сериозен колапс на черноморската екосистема през 70-те- 80-те години, който доведе до изчезване на популацията от черноморски стриди, наричани още европейски плоски стриди или средиземноморски стриди, които масово се консумираха от испанците, италианците, французите.
Преди около Крим е имало огромни популации от стриди в милиони екземпляри – стридни банки, които са експлоатирани още през царско време. Те, обаче се оказват много чувствителни на появилите се болести и масово измират от едноклетъчните паразити. За това, разбира се, спомага и нашествието на Рапана. И тогава започват да търсят алтернативен на този вид стриди в района на Крим с друг, устойчив срещу въпросните болести вид.
Насочват се към тихоокеанската стрида, която основно се отглежда от италианци, французи, испанци и започват да разработват методиките за нейното отглеждане. През 80-те и 90-те години внасят над 100 хиляди екземпляра от този вид стриди от Японско море. Тогава не предполагат, че вида може да се размножава в Черно море и се насочват към отглеждането на ларвите им в лабораторни условия. Една част от тях изхвърлят живи в Черно море, като не предполагат, че те ще могат да оцелеят. И до там стигат с разработките си.
Постепенно, обаче започват да се намират отделни диви екземпляри, дори цели групи от живи стриди в различни заливи по украинското, руското, кавказкото крайбрежие на Черно море.
През 2014 г. когато бе анексиран полуостров Крим и беше наложена забрана за внос от ЕС, от Канада, от Щатите на храни, включително на стриди в Руската федерация (а там те са много търсени за консумация ) се принуждават сами да създават ферми за стриди. Първите започват да работят през 2015-а – 2016-а година, като внасят млади стриди от Японско море.
След това забраната пада и тръгват доставките на стриден материал от Франция, Испания, Италия. Някъде към 20-30 такива ферми започват да работят по тяхното черноморско крайбрежие. После заради ковид кризата и войната в Украйна доста от тези ферми фалират, но има и такива, които продължават работа. Размножителният материал, който внасят, представлява млади стриди (2-2.5 cм), които не развиват полови жлези и съответно не могат да се размножават (триплоиди), създадени са в лаборатории и на място се доотглеждат до размери, готови за консумация. Те са предпочитани, тъй като когато стридата се размножава, половите ѝ жлези набъбват, стават лигави и цялото ѝ месо е по-неприятно на вкус. Така че предпочитано е отглеждането на неразмножаващи се индивиди, които растат с много по-бързи темпове и месото им е по-крехко и по-вкусно. Така че възможно е ларви на тихоокеанската стрида да идват не само от румънската популация диви стриди, но и от фермите и от дивите популации край Крим, носени от морските течения.
Има още един вариант, на недобросъвестно внасяне на размножаващи се стриди в нашата акватория и тяхното отглеждане без разрешение. Или да бъдат изхвърляни стриди безразборно от борда на яхти, на кораби, като се смята че са умрели, а всъщност се оказват живи. Може да идват и прикрепени към дъното на яхти, лодки, кораби. Много са вариантите.
(Следва продължение)