Девет денонощия след старта в Околосветската регата за едночленни екипажи Global Solo Challenge, яхтата под български флаг Espresso Martini с шкипер и единствен член на екипажа Павлин Надворни се намира пред бреговете на Западна Сахара. За тактическото надлъгване с Ари Кансакоски и неговата ZEROchallenge, за възможни срещи с властите на все още спорната територия и винаги непредвидимите рибари, за дребни технически и битови проблеми на борда на Espresso Martini, за социалните системи и много други интересни теми пише Павлин в блога си на сайта на globalsolochallange с неподражаем стил:
Играта на котка и мишка с вятъра продължи снощи и както се пошегувах в имейл до екипа, имам чувството, че само знаците са малко по-далеч от обикновено . Опитвах се да следвам промените на вятъра, но поради близостта на брега се наложи да правя доста повороти. Джайбовете не ме притесняват, притеснява ме странното поведение на уредите… Това е нещо, върху което ще работим по-късно днес.
…има и неприятни изненади. Китайски джайб, както е известен във ветроходните среди. Терминът не означава, че китайците са лоши моряци – изобщо. Те са търгували с коприна и ориз със своите джонки и са се борели с тайфуните в зората на морската търговия. Думата всъщност произлиза от особения начин, по който лодката се завърта и… всичко под палубата полита. Събуждането е грубо – от паднал на челото ми таблет. Предполагам адвокатите на производителите на таблети са очаквали съдебни дела от моряци в моята ситуация и затова те (таблетите) са със заоблени ръбове J Да се събудиш така след по-малко от 10 минути сън определено не е приятно.
Решавам да позаредя акумулаторите, стартирам генетратора, навивам будилника за след 45 минути и се връщам в койката да си доспя. Заспал съм бързо, събуждам се... 2 часа по-късно в териториалните води на Западна Сахара! Не нося на борда флагове на страните от Западна Африка, а и избягвам да навлизам в териториални води на определени държави. Състезанието е нон-стоп и никога не знаете как служителите или местните могат да реагират, ако се окажете близо до брега. Може би тези хора са добри спортисти, но имам спомен за бягство от опортюнистични рибари (превърнали се в пирати) в Тихия океан…
Хващам се, че не знам нищо за Западна Сахара като държава. Което ме подсети, че преди години правих проучване за Соломоновите острови. И Wiki каза просто: „Демокрация, граничеща с анархия“. Като източноевропеец, просто съм толкова свикнал с „демокрацията, граничеща с анархия“, че намирам този тип среда за естествена.
След всички тези спомени се качвам на палубата, за да въведа ред. Наоколо има поне 30 рибарски лодки. Колкото уважавам професията на рибарите като труден начин за изкарване на прехраната, толкова мразя техните хаотични мрежи и непредсказуеми движения. Всичко завърши добре. Никога повече няма да заспивам, докато двигателят работи, освен ако няма нищо опасно около мен поне на 1000 мили… При работещ двигател не се чуват алармите. Научен урок!
Хубав омлет с шунка и сирене за закуска, току-що сготвен и ухаещ вкусно… и дръжката на тигана се свива. Загребвам моя омлет от моите ЧИСТИ пайоли (подовите дъски в подпалубните помещения – бел.ред.) и го слагам в чинията си J
Най-накрая приключих с играта „хвани ме, ако можеш“ с вятъра. Вече сме по-скоро в зона, която ще ни отведе до Кабо Верде и нататък. Още един поворот и африканският континент е зад гърба ни. Следват игри в Атлантика…
На два пъти вчера бях сигурен, че пресичаме курсове с Ари. Бях изненадан от собственото си вълнение пред перспективата да видя познато лице. Опитва ли се самотата да настъпи? Човек не може да е сигурен как умът ще се справи с липсата на социален контакт. Неведнъж казвах, че втори член на екипажа променя играта на 180 градуса. Много вероятно, това бе и причина да публикувам имейл адреса си публично тази сутрин… наистина съм докоснат от всички добри пожелания, добри думи и положителна енергия в засипалите ме мейли! Замислих се – технологиите, заедно с доста противоречиви ефекти върху човешкото общество, имат и своите позитиви.
Между другото, току -що приключих с на „Адвокатът на дявола“, книгата. Добавям я в списъка ми с филми е по-добри от книгата…
Поработих и с моя секстант. Обичам небесната навигация и съм влюбен в нея от 13-годишен. И така, отново започвам да се връщам във форма. Сутрешни звезди, сутрешно слънце, обед, следобедно слънце, вечерни звезди – когато е възможно. Глупаво е да имаш умение, което да загубиш или да не го поддържаш на ниво…
Наздраве! Павлин