Балчик върху карта на Франциско Олива от 1650-1664 година

Отсечка от картата на Франциско Олива (Franciscus Oliva) от 1650-1664 г. с част от западния бряг на Черно море и Балчик (carbonar). Национален морски музей Гринуич, Лондон (National Maritime Museum, Greenwich, London). 

Картата на Франциско Олива (Franciscus Oliva)* „Черно море“ от 1650-1664 г. се съхранява в колекциите на Националния морски музей в Гринуич, Лондон (National Maritime Museum, Greenwich, London). Тя е част от атлас (Atlas 429) с 6 карти върху пергамент, фино обработена овча кожа, и има размери 47 х 75 см. Картата не е подписана и датирана, но най-вероятно е създадена от Франциско Олива в Марсилия между 1650 и 1664 г.

Картата на Франциско Олива е една от най-красивите карти на Черно море (наред с картата на Антонио Мило от 1583 г.), истинско произведение на изкуството. Тя е обрамчена с рамка от флорални мотиви. Картата е украсена с две фруктиери (вази) с плодове и цветя, с 11 рози на ветровете с 8, 16 и 32 лъча (румба), с лилии ориентирани на север, и мрежа от курсови линии (локсодроми), нанесени с червено, зелено и кафяво мастило. В ъглите на картата са представени глави на херувими – алегории на ветровете, млади мъже с издути бузи върху сини облаци. Западният бряг на Черно море (Pontvs Evxinvs / Mer Noyre / Mer Maior) е нанесен с черно и зелено мастило, реките – със синьо, островите с червено мастило. Югът е в горния край на картата. Хералдически щитове и надписи с главни букви посочват принадлежността на териториите – PETITTE TARTARIE (Малка Тартария), LA RVSSIE (Русия), TRENISONDE (Трабзон). На територията на България е представен хералдически щит украсен с черен полумесец върху червен фон, знак за принадлежност на територията към Османската империя. 

Върху картата с червено мастило, знак за важни селища и пристанища, са нанесени taiasca (нос Калиакра), barca (Варна) и sisopuli (Созопол).

С черно мастило върху картата е нанесен и Балчик (carbonar). За първи път името на Балчик, с формата “carbona”, се среща в Пизанската карта (Carta Pisana / Carta Pisane) от края на 13-и век (1296 г.). Върху морските карти (портолани) селището най-често е предадено с името carbona, carbonar, carbono, crauca, cartona, carbonna

Топоними по западния бряг на Черно море: costansa (Кюстенджа), pandalai (Мангалия), gauarna (Каварна), taiasca (нос Калиакра), carbonar (Балчик), castrisi (крепост и пристан при резиденция „Евксиноград“), barca (Варна), mauro (Черни нос), clamia (Обзор), cdelemano (Емона), misenbria (Несебър), sisopuli (Созопол), asine (Маслен нос), gastopoi (Ахтопол), stanpara (Инеада).  

Отсечка от картата на Франциско Олива от 1650-1664 г. със западния бряг на Черно море и Балчик (carbonar). Национален морски музей Гринуич, Лондон (National Maritime Museum, Greenwich, London). 

Franciscus Oliva, Char of the Black Sea, 1650-1664, National Maritime Museum, Greenwich, London, Call Number P/11.

* Франциско Олива (Franciscus Oliva / François Ollive / Francesco Oliva II / Franciscus Caloiro Oliva) е френски картограф от 17-и век (активен между 1650-1664 г.), работещ в Марсилия.

Коментари (0)
Коментирай