Във Варна ще се проведе дискусия за тенденциите и проблемите в морското образование

Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ ще бъде домакин на дискусия за тенденциите в професиите в морския сектор и образователните дефицити. Тя ще се проведе във вторник, 16 април, от 1500 ч. в учебното заведение.

Към разпространените до морския бизнес покани е приложена обосновка, подписана от зам.-началника по учебната и научната част на ВВМУ, кап. I ранг проф. д-р Калин Калинов, която публикуваме без редакторска намеса.

В продължение на проведената през месец февруари тази година среща за коментар по инициатива за иницииране на нови образователни планове в интерес на развитието на морската индустрия Висшето военноморско училище потвърждава заявеното желание всички инициативи по адаптиране на морското образование към потребностите на сектора и съвременните тенденции да бъдат открито съгласувани с компаниите, явяващи се работодатели на нашите възпитаници.

Към настоящия момент е в ход изследване на съвременните тенденции в пазара на труда и образованието като цяло и в морската индустрия в частност. В рамките на това изследване бяха разкрити и формулирани някои професионални тенденции и образователни дефицити, касаещи подготовката на морски кадри. Преди да пристъпим към формулирането на вариант на образователен модел, целящ компенсиране на дефицитите и отчитане на тенденциите, моля, за вашата съпричастност към верифициране на резултатите от изследването на този етап.

За целта предвиждаме в рамките на един – два часа в дискусионен стил да коментираме някои резултати, пряко касаещи процесите в професионалната сфера и образованието на морски специалисти.

Като предварителна основа на нашия разговор предлагане следните изходни и логически свързани констатации:

1. Налице глобална тенденция за отлив от морските професии в Европейски мащаб.

2. Особено отчетлива е тенденцията за отлив от класическите инженерни професии. Това с голяма сила важи за професията корабен механик.

3. На този фон нараства необходимостта от умения за частни морски професии, като например професиите свързани с работа на пасажерски кораби, в офшора и други.

4. Отчетлива е липсата на социални умения у завършващите морско образование. Тук попадат лидерските умения, комуникационните умения, етични модели като лоялност, съпричастност и посветеност към професията.

5. Паралелно на тези констатации определено намалява чисто професионалната компетентност на завършващите. 

6. Предходната констатация води до необходимост за нарастване на ангажираността на работодателя (компанията) към процеса на добиване на необходимата професионална компетентност.

7. Съчетаването на двете тенденции за нарастване на усилията от страна на компанията по допълнителна подготовка на завършващите и дефицита на лоялност към компанията ярко контрастира със стремежа на младите корабни офицери да съкратят професионалната си кариера на борда и да преминат към брегови длъжности.

8. Всички тези тенденции в съчетание с нарастващата автоматизация и дигитализация на почти всички корабни процеси като резултат води до нарастващ дял на типични корабни процеси, които се „пренасят на брега“ (в офиса).

9. Отново като резултат от всички посочени констатации се появява отчетлив процес на „разслояване“ на професиите. Обособява се например професия на морски специалист, физически здрав, психически издръжлив, с умерена професионална подготовка, който работи на кораба и контролира процесите. Същевременно се очертава необходимостта от високо компетентен специалист, контролиращ и управляващ същите технологични процеси, но от изнесено работно място в офиса.

10. Ефектът от последната констатация се усилва от глобалния процес на нарастваща ранна специализация. Ако в дълъг период специализацията започваше на работното място някъде след добиването на бакалавърска степен, то сега индикации за силна специализация се появяват още в процеса на средното образование. За съжаление тази тенденция не се признава открито от университетите в стремежа им да запазят учебните си планове единни и консолидирани около общ фундамент на специалностите. Въпреки това те, университетите, интуитивно усещат необходимостта от ранна специализация, свидетелство за което е призива за нарастващо ангажиране на бизнеса в образованието.

11. В последната година като отговор на всички дефицити за кадри, дефицити на компетентност, както и като следствие на посочените тенденции, с появата на публично достъпен вариант на изкуствения интелект ясно се очертава желание и конкретни разработки за компенсирани на физическите дефицити (недостиг на кадри) и компетенциите на персонала чрез въвеждането на специално подготвени езикови модели като персонални съветници на специалисти или дори като самостоятелни елементи на мрежата за управление.

Без да изчерпваме чрез посочените констатации списъка на съществуващите тенденции, както и осъзнавайки донякъде спорния, а и може би футуристичен характер на някои от твърденията, предлагаме техния списък за предварително запознаване на желаещите за участие в дискусията. Не считаме, че е възможно чрез двучасова дискусия да финализираме необходимия разговор по темата и да вземем окончателно решение, а по-скоро желаем да поставим начало на комуникация по тази тема. 

Заявявайки още веднъж схващането, че съвместните ни отговорности към подготовката на кадри следва да доведат до съпричастно генериране на образователни модели, имаме удоволствието да ви поканим на посоченото мероприятие, пише проф. Калинов.

Коментари (0)
Коментирай