За корабокрушението на австрийската бригантина „Тоскана“ при нос Емине през 1843 година

Бригантината „Тоскана“, с товароносимост 250 тона, с капитан Антонио Роко Мартинолич (Antonio Rocco Martinolich), плава с товар зърно от Мариупол, Украйна за Триест и потъва при нос Емине на 24 октомври 1843 г.*

Първото съобщение за корабокрушението е публикувано на 21 ноември 1843 г. в: Giornale del Lloyd Austriaco, di notizie maritime e commerciali, Anno IX, Trieste, Martedi 21 Novembre 1843, № 140 (Il bastimento naufragato sopra Capo Emona è il Brig. aust. Toscano, cap. Martinolich, che s’è totalmente perduto)**. 

Тук представяме информацията за корабокрушението, публикувана във вестника на Австрийския Лойд от 6 януари 1844 г. 

Корабокрушение 

На 24 октомври край разположения недалеч от Варна, между Месембрия и Ахтиоли, нос Емона, австрийската бригантина „Тоскана“*** претърпява корабокрушение. Капитан А. Роко Мартинолич**** и екипажът, с изключение на писаря на кораба, който потънал под вълните, са имали късмета да се спасят. Тъй като във Варна няма австрийско консулство, корабокрушенците се обръщат към създаденото там преди година френско вицеконсулство*****, което с голяма отзивчивост им изпраща барки и прави необходимото за спасяване и оказване на помощ на корабния екипаж.

Целият товар, зърнени храни, за съжаление, потъва, но капитан Maртинолич, който ръководи спасяването, успява да спаси част от корабните дневници, устройства и вещи на стойност от 30 000 пиастра, които предмети са съхранявани в служебните помещения на френското вицеконсулство.

Останките от корабния корпус и котвите, чието спасяване би изисквало значителна подготовка, са продадени на търг в състоянието, в което са се намирали за 3 000 пиастра. Резултатът от процеса на целия инцидент след приспадане на всички разходи и такси е в размер на 12 488 турски пиастра, които са изпратени от споменатото френско вицеконсулство на кралското френско посолство в Константинопол за по-нататъшно транспортиране до техните собственици.

Капитан Мартинолич също отива в Константинопол с екипажа на кораба; само двама моряци и един юнга остават, защото са намерили препитание на чужди кораби. 

В този случай за съжаление един австрийски капитан, поради липса на родно консулство, трябва да се обърне за помощ към френските власти, въпреки, че австрийските търговски и морски интереси са били много по-важни, отколкото са били някога или са щели да бъдат френските“.

(Journal des Österreichischen Lloyd, IX Jahrgang, Triest, Sonnabend den 6. Januar 1844, Nro 2).

* В изданието: Владимир Живков. Skipwrecks: Съдбата на корабите, подводни снимки, карта на потъналите кораби по българското крайбрежие на Черно море. (II-ро допълнено издание). „Аура актив“, албум – юни 2020; карта – юли 2014, липсват данни за корабокрушението на бригантината  „Тоскана“ (Toscana) при нос Emine на 24 октомври 1843 г. В легендата към картата не е представена Австрийската империя (Австро-Унгария), като страна, която губи 5 кораба по западното крайбрежие на Черно море (през 1829 г., 1843 г., 1853 и 1889 г.).

Тетбу де Марини за пясъчната плитчина „Аладжа банка“

Информация за Варна във „Вестник на Австрийския Лойд“ – 1844 година

За корабокрушението при нос Шабла на 10 декември 1853 година

Корабокрушението на Австро-унгарския параход „Клио“ при нос Шабла през март 1889 година

** Вестник на Австрийския Лойд (Journal des Österreichischen Lloyd) излиза в Триест (Triest) от 1835 до 1848 г. на немски (и на италиански език – “Giornale del Lloyd Austriaco, di notizie maritime e commerciali”).

*** Journal des Österreichischen Lloyd, IX Jahrgang, Triest, Mittwoch den 13. März 1844, Nro 21); Listino dei bastimenti partiti dal Porto-Franco di Trieste nellʼanno 1843. Trieste, Tipografia Giov. Dom. Pagani, Том 12, p. 296 (Brigantino aust., Toscano, di ton. 250, cap. Antonio Rocco Martinolich, per Constantinopoli, vacante).

**** Martinolich, Ant. R., Brigant. “Pensiero” (Revista Marittima, del Lloyd Austriaco, Anno III, Ottobre 1855, Num. 10, p. 306); Martinolich, Ant. Rocco, “Thetis” (Annuario Marittimo per lʼanno 1863, compilato dal Lloyd Austriaco, Trieste, Sezione Lett. Artist. Del Lloyd Austriaco, 1863, p. 168-169 (Agenti allʼestero, Varna – S. Tedeschi, p. 74); Martinolich, Ant. Rocco, Bark “Urano” (Archivio marittimo, Raccolta di notizie nautiche, No. 9, Marzo, 1869, p. 285).

***** Френското консулство във Варна е открито в началото на 1840 г. Първият вицеконсул е Франсоа Гюстав Олив (François Gustave Olive) (1843-1848). След Олив, френски (и австрийски) вицеконсул е Адолф Салватор Тедески (Adolphe Salvator Tedeschi (Thomas Waghorn. Messrs. Waghorn & Co.’s Overland Guide to India: By Three Routes to Egypt. London, Smith, Elder and Company, 1846, p. 47); Ivan Roussev. The Black Sea port-city in the road of modernization. The first modern attempts in Varna during the 1840s – 1870s. – In: C. Ardeleanu, A. Lyberatos (eds.), Economic and Social Development in the Long Nineteenth Century. Corfu, 2016, p. 217.

Коментари (0)
Коментирай