„Екскурзия до северните брегове на Черно море“ от 1846 година: Видът на Варна не оправдава с нищо титлата му на столица на провинция

Ксавие Омер дьо Ел (Xavier Hommaire de Hell, 1812-1848) е френски минен инженер, геолог и географ, натоварен с научна мисия от френското правителство, преминал през октомври 1846 г. на път от Константинопол през Варна, Балчик и Каварна за Галац и Яш. В експедицията си той е придружаван от художника Жул Лоран (Jules Joseph Augustin Laurens, 1825-1901), които прави във Варна няколко рисунки. Една от тези рисунки е “Les Bulgares des environs de Varna, côte septentrionale (mer Noire)“ (Българи край Варна, северно крайбрежие (Черно море).

Тук представената литография, по рисунката на Жул Лоран, е работа на литографската работилница на Роуз Жозеф Лемерсие (Rose-Joseph Lemercier, 1803-1887). Тя е издадена в Париж през 1854 г. (Imp. lithog. de Lemercier, à Paris.  A Paris, chez Pierre Bertrand)*. На преден план българско семейство върху биволска кола, на заден план изглед от Варна с две джамии, с островърхи минарета.

Част от пътните записки на Ксавие Омер дьо Ел от 1846 г. са публикувани през 1853 г. от френското илюстровано списание „Илюстрасион“ (L’Illustration, Journal Universel), придружени с гравюри на художника Жул Лоран. В третата част на тези записки, публикувани на 9 юли 1853 г., със заглавие „Екскурзия до северните брегове на Черно море“, дьо Ел пише:

„Но видът на Варна не оправдава с нищо титлата му на столица на провинция, защото той е само едно голямо мръсно село, което не притежава нито паметници, нито джамии, нито чешми, които да са що годе забележителни. Резиденция на паша, градът минава за огнище на стария еничарски дух. По време на унищожаването на този страхотен корпус много бегълци са се подслонили тук и са пръснали сред населението семето на съпротивата и опозицията. …

Старите укрепления, които опасват града, се разгръщат на повече от 4 000 метра. Те се състоят от един укрепен бастион и един облицован със зид ров, чиято дълбочина е около 3,50 метра и ширина 14 стъпки. Няколко малки форта се съобщават с крепостната стена. Системата на тези укрепления, чието управление съвсем отскоро е поверено на един руски инженер, е от най-несъвършените. Арсеналът и погребът се намират в самия център на града и предлагат на неприятелските гюлета своите грижливо белосани маси. …

Населението е наполовина българи, наполовина турци и може би възлиза на шест хиляди души.

Отдадени на земеделие, българите показват един трудолюбив, миролюбив и гостоприемен характер. Всеки чужденец, който влезе в българска къща, е сигурен, че ще намери тук услужливо и безкористно гостоприемство. 

Но във вида на техните овчари има нещо занемарено и диво, което вдъхва известно отвращение. Облечени в агнешки кожи от главата до краката, с лице, скрито под дълги коси с цвят на коноп, набити на вид и въоръжени с дълги, подковани с желязо тояги, те изглеждат като най-естествените врагове на всяка цивилизация и на всяко правителство. …

Пристанището е в най-окаяно положение. Построяването на един вълнолом, оценено за 80 000 пиастри, пак от руски инженер, горе-долу по времето, когато са били възстановени укрепленията, сигурно не би струвало повече от 12 или 15 хиляди. Много важно би било да се свърже пристанището с едно езеро, разположено на известно разстояние, посредством канал за транспорт от множеството крайбрежни села. 

При своето посещение по тези места султанът се е спрял във Варна само за час-два, отказвайки дори да приеме почитанията на управителя паша – което е било отдадено на недоволството на суверена реформатор срещу еничарския дух, на който този град минава за последната непреклонна крепост. 

Понастоящем по бреговете на България се извършва забележително търговско раздвижване, върху което би трябвало да бъде привлечено вниманието на Франция, както не по-малко и това на Портата. Месемврия, Бургас, Варна и Балчик са станали от пет години центрове за значителен износ на житни храни, вълна, памук, царевица, лой и др. Но Варна, облагодетелствана от своето географско положение и земеделските способности на населението си, естествено е най-важният. 

Едва през 1842 г. във Варна е било основано първото европейско представителство от един френски търговец, назначен след това за агент на нашето правителство. Трудно е да се даде представа за всички трудности, които той е срещнал сред конкурентите, всички местни хора, които експлоатирали и ужасно крадели земеделците. Дори френското знаме е било издигнато в 1844 г. едва след най-силен протест. Трябва да се съжалява за крайната нерешителност на марсилските търговци, които не правят на това място никакви преки поръчки и продават на много високи цени своите първи пратки, без да отчитат необходимостта от сегашни жертви с оглед на бъдещите успехи. 

Тъй като времето стана наистина много лошо, за да продължим пътуването си по море, аз уредих сметката на нашите гръцки гребци и ние потеглихме от Варна на 6 октомври с два коня и една странна араба (нещо като двуколка) под водачеството на един правителствен гаваш и един стар арабаджия – и двамата истински еничари“.

(Xavier Hommaire de Hell. Excursion sur les côtes septentrionales de la mer Noire (3e article). // L’Illustration, Journal Universel, № 541, Vol. XXII, 9 Juillet 1853, p. 25–26; Voyage en Turquie et en Perse exécuté par ordre du government français pendant les années 1846, 1847 et 1848 par Xavier Hommaire de Hell. Tome premier. Paris, P. Bertrand, Libraire-Éditeur, 1854, p. 162–167; България. Френска хроника (1841-1878). Кореспонденции и гравюри от „Илюстрасион“. Съставител Васил Василев. София, Книгоиздателска къща Труд, 1998, с. 50–54)**. 

* Bibliographie de la France, ou Journal Général. Paris, Chez Pillet Ainé, Libraire, 1854, p. 786 (No. 3921).

** Анастас Ангелов. Към историята на Варна през 19-и век. Pulsio Print, София, 2019, с. 35, 38-39.

Коментари (0)
Коментирай