План на атаката на Варненската крепост от руските войски на барон Унгерн фон Щернберг на 30 октомври 1773 година

Планът е със заглавие: “Varna. Plan der Attaque unter Kommando Seiner Exzellenz Baron Ungern von Sternberg, 30 October 1773” (План на атаката на Варна под командването на Негово Превъзходителство барон Унгерн фон Щернберг на 30 октомври 1773 г.). Той се съхранява в Австрийския държавен архив във Виена (Österreichisches Staatsarchiv, Wien) и има сигнатура: (AT-OeStA/KA KPS KS H III e, 2557)*. Тук планът се публикува за първи път.

Планът представя атаката на Варненската крепост от руските войски, под командването на генерал-поручик барон Унгерн фон Щернберг (Karl Karlovich Ungern-Sternberg) на 30 октомври (11 ноември) 1773 г., по време на Руско-турската война от 1768-1774 г. (първата Екатеринина война). Той е печатан, оцветен**. Заглавието на плана, обяснителния текст и линейния мащаб, във версти, е в каре горе вдясно. Поската юг е в горния край на плана. Югът е нанесена с четирилъча звезда с връх – привързана лилия, оцветена в червено. Черно море (Schwarze Meer) и Девненското езеро (Dywna See) са оцветени в зелено. 

Варна и средновековната крепост (Кале ичи) са оцветени в червено. Градът е защитен от крепостна стена и ров, представен с щрихи. Крепостната стена, прорязана от две порти, е защитена от 7 полукръгли бастиона. 

От западната порта на крепостта излиза път, който се разклонява на юг към Константинопол (Weeg nach Constantinopel), на запад към Шумен (Weeg nach Tschumala) и на северозапад към Хаджиоглу Пазарджик / Добрич (Weeg nach Basartschik). На пътя от Варна за Шумен е нанесено село Tschaferti (Джаферли), на пътя от Варна за Хаджиоглу Пазарджик са нанесени селата Аджамлер / Аксаково (Atschemler), Дервент / Изворско (Derevenque). От североизточната порта излиза път на север-североизток към Балчик (Weeg nach Baltschik). На север от Варна, чрез щрихи, е представено Франгенското плато и село Ени кьой / Куманово (Jenique). На запад от Варна е представено дере, през което преминава рекичка, вливаща се в Девненското езеро. На юг от Варна е представено Авренското плато. На оттока, свързващ Девненското езеро с морето е нанесен мост (Таш кьопрю), по който преминава пътя за Константинопол (Цариград / Истанбул).

Пред Варненската крепост са нанесени позициите на атакуващите руски войски – пехота, кавалерия и артилерия***. 

На 28 октомври 1773 г. руските войски на генерал-поручик барон Унгерн-Щернберг тръгват от Хаджиоглу Пазарджик (Добрич) за Варна. На 29 октомври те лагеруват в село Дервент (Изворско). На 30 октомври 1773 г. те обсаждат Варненската крепост. Войските, разделени на три колони: лява, под командването на генерал-майор Викентий Викентиевич фон Райзер, средна, под командването на генерал-поручик барон Унгерн-Щернберг, и дясна, под командването на полковник Виктор Амадей принц Анхалт-Бернбург, започват обсадата. Тя е предшествана от артилерийски обстрел. След щурм на генерал-майор фон Райзер, руснаците навлизат в крепостта при „Войвода капусу“ (Woiwoda tabiesi) в квартала на неверниците (Kiafir Mahallesi), но са изтласкани обратно. Защитниците на крепостта, под командването на Арнаут паша, издържат на еднодневната обсада и нанасят чувствителни загуби на руските войски – 211 убити и 500 ранени, сред тях и генерал-майор фон Райзер. Руснаците изоставят пред крепостния ров 6 оръдия и 100 сандъка с боеприпаси****. След неуспешната атака на Варненската крепост руските войски отстъпват към село Аджемлер (днес гр. Аксаково), и оттам, на следващия ден се оттеглят през Балчик (5 ноември), Каварна, Мангалия и Бабадаг към Измаил (23 ноември 1773 г.)*****. 

За атаката на Варненската крепост на 30 октомври 1773 г. австрийски офицер, участващ в кампанията от 1773 г. като доброволец в руската армия, пише в своите записки:

„Отне ни не повече от два дни да стигнем до Варна, която е само на четири германски мили от Базарджик. … За да се стигне от Базарджик до Варна, трябва да се слезе от висока и стръмна планина по тесни и ужасни пътеки на няколко километра от най-големия град. … Самата Варна е разположена на самия край на морето; отляво, срещу дясното ни крило, се намира незначителният залив, а отдясно, в подножието на планината, образуваща лявата страна на дефилето, е брегът на морето. Той е заобиколен от овален вал, подсилен с 6 до 8 батареи, построени кръгообразно à la turque, като всеки от тях е въоръжен с 4 оръдия. … В морето, на известно разстояние от града, имаше 3 големи кораба и може би десетина по-малки: в самия залив имаше само 10 малки кораба на котва. Доколкото можах да видя, градът беше оставен на собствената си защита; в него имаше само няколко яничари и няколко моряци, които бяха взети от корабите. В окопите се виждаха деца на 13-14 години, които също стреляха с оръжията си, и не вярвам да има повече от 1200 души, които да защитават целия окоп. Поне е сигурно, че артилерията на трите батареи се обслужваше от един-единствен стрелец, когото ясно видяхме да тича от едно оръдие на друго, за да се прицели и да стреля: след това другите отново зареждаха оръдията, а бързоногият огняр продължаваше обиколката си. От това заключавам, че градът не е бил снабден с необходимите неща и че не се е очаквало нападение. Пристигнахме пред града в 8 часа сутринта и разположихме пехотата си в три карета. Дясната част, състояща се от батальон гренадири и друг батальон от т. нар. ловци, наброяваше общо 6-700 души, беше командвана от принца Анхалт-Бернбург и напредваше покрай езерото; централната част, състояща се от около 1200 души, беше ръководена от самия генерал Унгерн, а лявата част, състояща се от 8-900 гренадири, беше командвана от генерал-майор Райзер. Кавалерията се намираше на няколко хиляди крачки зад нас, а именно: един полк карабинери между каретата на принц Анхалт-Бернбург и генерал Унгерн, вторият – между Унгерн и Райзер, и един полк хусари заедно с казаците вляво от карето на Райзер. Когато сформирахме бойния си ред, тръгнахме към града. Веднага щом турците успяха да ни достигнат, те започнаха да ни обстрелват с известен ефект. Спряхме, след като се доближихме на половин оръдеен изстрел от тях, и изстреляхме няколко заряда от артилерията си по тях. След това продължихме похода си, спряхме за втори път точно под обхвата на оръдията им, дадохме им още няколко артилерийски залпа, при което гюлетата ни минаха безвредно над главите им. Накрая генерал Райзер щурмува дясната страна на града с цялото си каре, принц Анхалт-Бернбург с батальон гренадири отляво, а десният фланг на голямото каре – в центъра. Но всички тези войници нямаха нито фашини, с които да запълнят рововете, които за съжаление бяха доста дълбоки, нито стълби, по които да минат; така че, когато стигнаха до края на рова, те спряха и сега, както винаги правеха по пътя, се стремяха да се бият срещу палисадите и дебелите крепостни стени, а турците зад тях ги обстрелваха много добре. Някои от най-добрите бяха достатъчно смели, за да излязат пред крепостните стени и да хвърлят камъни по главите на нападателите. Така че ние бяхме напълно отблъснати! Карето на Райзер, който беше докарал шест оръдия до края на рова, ги остави и се оттегли в безредие, като остави отстъплението си да бъде прикрито от хусарите и казаците. Онези от голямото каре в центъра обърнаха гръб на града, когато бяха още на стотина крачки от рова, а от третото каре на принц Анхалт-Бернбург, един подполковник, един капитан и още три добри момчета наистина бяха стигнали до окопа, но останалите се сражаваха отдалеч и се оттеглиха отново. Сега те се опитаха да върнат реда в каретата и прекараха още един час на място, където бяха изложени на огъня на града. Накрая, стъпка по стъпка, те се оттеглиха, без да се движат надясно. На всеки сто крачки спирахме поне за 8 до 10 минути, заемахме фронт и т. н., без дори една жива душа да може да ни посрещне, тъй като врагът се задоволяваше да ни обстрелва с оръдейни изстрели; накратко, прекарахме шест часа под огъня на града и поне три часа под огъня на стрелковото оръжие; щурмувахме три различни места; загубите ни възлизаха на около 300 убити и 700 ранени. Когато настъпи вечерта и вече беше тъмно, пристигнахме в едно село, недалеч от подножието на планината, за която вече споменахме по-горе. Тук всеки полк си търсеше място в тъмнината, както можеше. Прекарахме нощта, без да бъдем обезпокоени от врага. На сутринта с изненада установихме, че нашите постове, които смятахме за безопасно разположени между нас и града, са прекарали нощта зад нас, в подножието на планината. Същия ден оръдията и другите припаси бяха изпратени в стария лагер, а на втората сутрин се обърнахме срещу Балчик, Каварна, Мангалия и др.******. 

Бележки:

* Благодаря на Борислав Петров за предоставеното ми дигитално копие на картата и за разчитането на обяснителния текст.

„План
на
атаката на Варна
под командването на
негово превъзходителство господин генерал-поручик и рицар
Барон Унгерн фон Щернберг
на 30-ти октомври 1773 г.“

С букви(те) A, B, C, D – са нанесени позициите на руските войски пред Варненската крепост на 29 октомври. С букви(те) E, F – са означени Варна и средновековната крепост (Кале ичи). С букви(те) G, H, I, K, L, M – са нанесени позиците на руските войски на 30 октомври 1773 г.  

** Няма данни за годината на издаване. Ръкописен план на полски език: Plan de la ville Varna et de l’attaque faite par le corps du Baron d’Ungern ie 30 Oct. l’an 1773. (М. О. Бендер. Каталог Военно-ученаго архива Главнаго штаба. Типoграфия „Бережливость“, С.-Петербург, 1905, стр. 207).

*** „Состав отряда Унгерна: пехотные полки Ширванский, Кабардинский, Троицкий и Невский; егерский баталион подполковника Мекноба, Харьковский гусарский и четыре казачьи донские полки; отряд арнаутов. В последствии присоединились к отряду шесть гренадерских рот Бутырскаго, Киевскаго и Навагинскаго полков. (М. Н. Богданович. Походы Румянцева, Потемкина и Суворова в Турции. В Типографии Эдуарда Веймара, Санктпетербург, 1852, стр. 76). Кавалерията (хусари и донски казаци) е под командването на генерал-майор Николай Иванович Чорба. (Богданович, цит. съч., стр. 76; А. Петров. Война России с Турцией и польскими конфедератами, с 1769-1774 год. Составлено, преимуществено, по неизвестным до настоящаго времени рукописным материалам. Том IV. 1772-1773 гг. Санктпетербург, Типография и Литография А. Траншеля, 1874, стр. 116-117). 

**** „Убито в полках: Тверском караб. 1, пех. – Ширванском 2, Кабардинском 5, Троицком 34, Невском 24; батальоне Подполковника Видьоба 35, батальоне Мекноба 4 [Фёдор Иванович Мекноб]; батальоне Подполковника Обухова 85, Донского полка Денисова 2 [Фёдор Петрович Денисов], артиллеристов 20“. (Хронологический указатель военных действий русской армии и флота. Том I. 1695 – 1800 г.г. С.-Петербург, Типо-литография С.- Петербургской тюрьмы, 1908, стр. 152). 

„Нашите хора загубиха 211 мъртви и 500 ранени, както и 6 оръдия, които, след като потънаха твърде дълбоко в калта, не можаха да бъдат вдигнати поради липса на коне и бяха изоставени на врага“. (La storia dell’anno 1773. Divisa in quattro libri. Libro quarto. A spese di Francesco Pitteri, In Venezia [1773], p. 253). 

Според полковник Дмитрий Петрович Батурлин – 800 души. (Précis des événements militaires de la première guerre des russes contre les turcs, sous le règne de l’impératrice Catherine / par le Colonel Boutourlin. St. Petersbourg: Impr. de l’Etat-major, 1822, p. 103). 

***** https://morskivestnik.com/compass/news/2022/032022/032022_5.html;

https://morskivestnik.com/compass/news/2022/032022/images/Obsada1773-03032022.pdf

(За руската обсада на Варненската крепост на 30 октомври 1773 година);

(За разорението на Балчик, Каварна, Мангалия и Кюстенджа от руските войски през ноември 1773 година);

(Карта с пътя на руските войски от Варна до Измаил през ноември 1773 година).

****** Die Russen in der Türkei im Jahre 1773. In: Miszellen aus dem Gebiete der militärischen Wissenschaften, J. G. Heubner, Wien, 1820, S. 693-697. 

Коментари (0)
Коментирай