Атанас Стойчев: В днешната младеж липсва мъжеството да издържат на моряшкия труд

Темата за моряшката професия винаги е актуална, особено при днешното ускорено развитие на всички сфери в обществото, което силно влияе върху нагласата към нея,  оттам и на нейния облик. Тя определи и темата на нашия разговор пред maritime.bg с Атанас Стойчев, заместник-председател на Моряшкия професионален съюз, в който е от самото му създаване преди повече от 34 години.

Как се променя отношението към моряшката професия през последните десетилетия?

– Ще го кажа направо – това, което ме тревожи, е липсата на мъжество. У курсантите, които завършват Морско училище, липсва онази психика да издържат на моряшките тегоби. Има един уклон, който донякъде се гради от обществото и до голяма степен от семейството. Повечето родители искат по всякакъв начин да олекотят житието и битието на своите деца. И правят голяма грешка. И това не е само у нас. Дори в Швеция има такъв проблем с прекаления либерализъм, който води до осакатяване на възможността на подрастващите да могат да се справят с живота. Детето свиква с това, че всичко му е дарено. По този начин неговият живот ще бъде все лек и дарен. И когато тези момчета се сблъскат с действителните проблеми, те не са готови да ги посрещнат. Те не знаят какво е усилие. Това баща ти да те събуди сутрин рано още в 5 часа, защото трябва да отидете да свършите двамата някаква работа, това за моето поколение беше  нормално. А сега как ще вдигнеш едно дете в този час?! Когато учехме  в Морско училище казваха, че сме цветът на варненската младеж. Доколко е вярно, е друг въпрос, но бяхме много тачени и търсени. Но сега не е така с моряшката професия. Когато отивахме на корабите, вече бяхме готови за моряшкия труд. Понякога може да се наложи да работиш 24 часа без прекъсване и за нас нямаше проблем. Сегашните момчета, обаче не мислят така. И колкото е възможно, гледат да заобиколят корабите, независимо че завършват Морско училище. А дори като отидат на тях, бързо се отказват. 

Споменахте, че това не е само у нас?

– Моряшката професия по принцип е презряна в развития западен свят, в Европа, където тя е само за изпаднали хора. И такъв „изпаднал“ човек, станал капитан, главен механик с всичките си комплекси от това определение за него, после си го изкарва на подчинените си на кораба. Корабът е неговата империя. Държи се грубо с моряците, намира им безсмислена работа.

Думата ми е, че тази професия не е вече толкова престижна по целия свят, особено в развитите страни. Затова на корабите има основно филипинци, китайци, индийци. 

Какво става, когато родителите си отидат? Няма ги, сам трябва да се оправяш. За мен безсилието рефлектира и върху сегашните семейства. Има хора, които дори не искат да се женят, защото усилията и отговорността да отглеждат деца са им непосилни.

Веднага ще кажа и нещо друго, за да не бъда съвсем негативен. Не е нужно човек непременно да премине през казарма или да е ровил земята на село. И днес има деца, в които не липсва желанието за труд. За сетен път казвам, колко много зависи от семейството. Зависи от това, какво правят родителите, защото децата гледат от тях. Има деца, може да не са голям процент в България, които са отговорни и не се стъписват пред трудностите и точно те преуспяват в живота. А другите, които родителите са разглезили, изпадат, обаче не могат да го разберат навреме. Не само моряци, те не са годни за коя да е професия.

При така описаната ситуация, какво прави Моряшкият професионален съюз?

– Ние сме първият професионален съюз, който стана член на Международната федерация на транспортните работници (ITF) и сме напълно демократична организация, защото от създаването му през 1990 г. никога не сме имали шапка. Не сме били нито към КНСБ, нито към КТ Подкрепа. Сами сме провели три стачки, при което се увеличиха заплатите и се подобриха условията на труд. Без да преувеличавам, всичко това до голяма степен се дължеше на нас, защото винаги бяхме инициаторите за постигането на тези цели. При нас моряците получават винаги компетентни трудови консултации, често насочени срещу работодателя. Тогава имаше страшно много проблеми, понеже преходът от социализма към демокрацията беше много труден и мнозина на ръководни административни позиции бяха закърмени с това, че за тях всичко е позволено, както беше преди. И ние водихме големи битки, дори сме давани под съд при последната стачка. В началото на прехода беше много трудно да спечелиш трудово дело: за неполучени пари, незаконно уволнение и т.н. Ние правихме всичко възможно да помогнем на моряците. И другото, бяхме абсолютно толерантни, не гледахме кой е наш член и кой не е, помагахме на всеки, който дойде при нас за помощ. И сега има хора, които ни познават и ни се доверяват. 

Продължаваме да работим по отношение на законодателството. И нашите становища се приемат. Върви проблемът с данъчното облагане на моряците, винаги има такава позиция срещу моряците и много често компетентните органи не са наясно и ние сме тези, които даваме напътствия на моряците. Да кажа пак нещо от миналото, в един момент имаше голяма акция срещу моряците да си плащат данъците. Тогава на едно съвещание успяхме да убедим хора на много високо ниво, министри, бюджетна комисия, юристи, че моряците не подлежат на данъчно облагане. 

Помагаме и на чужди моряци, на екипажи на кораби, които са тук и не им се заплаща. Завеждаме дела за хора, които от дълго време не са си получили заплатите. Лошото е, че моряците не си знаят правата. В нашия сайт има доста информация, но не знам кой я чете. Например, повечето моряци не знаят как да реагират, ако случайно на кораба в чужбина се забави заплатата им с един-два месеца. Не знаят, че трябва в първото възможно пристанище да се обадят на ITF, за да се качи инспектор на борда. Другото е, да не слизат от борда, когато не са си получили парите. Слязат ли, загубили са ги. Връзката ни с ITF, с инспекторите, е наше голямо предимство, винаги сме писали писма до тях и винаги можем да помогнем персонално или на целия екипаж. 

Чрез структурите на ITF съюзът може да осъществява контрол върху чуждите корабопритежатели, да провежда акции за задържане на кораби, да помага на отделни моряци по отношение на заплащане, условия на труд и други нарушения, които засягат интересите им.

Каква е връзката ви с пазара на моряшкия труд?

– Информацията, с която разполага, дава възможност на Моряшки професионален съюз да контролира и насочва пазара на моряшкия труд. По този начин членовете на съюза са предпазени от посреднически агенции и корабопритежатели със съмнителна репутация и могат да избират най-доброто за реализация на труда си.

В офисите на съюза моряците, плаващи под чужд флаг, могат да получат консултация, която ще им помогне да вземат най-вярното решение. Когато са в чужбина и са изпаднали в затруднение, могат да се свържат по телефона, електронната поща или факса. Всеки член на съюза получава книжка с адресите на всички представителства на ITF по света. Това му дава възможност да ползва услугите, както на инспектората на ITF, така и на самата централа на организацията.

Разширява се дейността на Моряшки професионален съюз в защита, както на български, така и на моряци от други страни, изпаднали в затруднено положение. От 13 до 17 май 2013 г. и от 12 до 16 май 2014 г. са проведени акции, инициирани от Международната федерация на транспортните работници (ITF) в противовес на порочните практики от страна на корабопритежателите за злоупотреби по отношение на моряците и корабите в региона на Черно море, станало известно като “море на срама”. 

А сега, извън традиционната профсъюзна практика, искам да добавя, че Моряшки професионален съюз – Варна, подкрепя и художественото творчество, посветено на морето и моряшкия труд. Вече 25 години организираме конкурса „Детско море“ за рисунки и литературни творби на деца до 12-годишна възраст, в който има участници от различни градове в страната. От години се провежда и конкурсът „Диря в морето“ за творби на изобразителното изкуство, фотографията и литературата сред участници, свързани с морето и морските професии. Отличените творби излизат от печат в алманаси и албуми.

Накрая се изкушавам да се публикува нашия „Етичен кодекс на българския моряк”, който разпространяваме сред моряците.

Етичен кодекс на българския моряк

Винаги да помня, че съм българин.

Да не забравям, че „Българин, това звучи гордо”. 

Да не провокирам и да не допускам да бъда провокиран.

При опасност да спасявам кораба и колегите си, но да не забравям себе си.

Да се уповавам на Свети Николай Чудотворец, но да не забравям, че всичко е в моите ръце, сърце и ум.

Да не забравям, че след бурята винаги има затишие.

Да съм сигурен, че лошото винаги отминава и идва хубавото.

Да стискам зъби и да знам, че бурята в човешката душа е по-страшна от бурята в океана.

Да вярвам в себе си, дори когато другите се съмняват в мен.

Да не сея омраза на кораба, защото тя е ръждата на човешката душа.

Да съм убеден, че бедата на всеки моряк е и моя беда.

Да не бягам от изпитанията, защото Бог изпраща изпитания на силните.

Да вярвам, че на кораба няма малки и големи, в морето всички са равни.

Да съм сигурен, че на кораба е много лесно да си създадеш враг, отколкото да намериш истински приятел.

Да не забравям, че „На света има три вида хора – живи, мъртви и моряци” и винаги да залагам на живите.

Щастливо плаване в живота и в морето от Моряшки професионален съюз – България

Коментари (0)
Коментирай