Япония предявява иск срещу България при спиране на заема за пристанищата?


Япония вероятно ще предяви иск към България заради опита да се разтрогне междуправителственото Споразумение за отпускане на заем от японската банка за строителството на нови контейнерни терминали във Варна и Бургас, пише „Народно дело“. Договорът е подписан в съответствие с японското законодателство и много малко са специалистите, които могат да прогнозират какъв иск би предявила Япония, призна генералният директор на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” Мирослав Петров. Тепърва се разглеждат и претенциите от страна на избрания консултант по проекта. По информация на вестника сумата, за която фирмата претендира надхвърля 1 млн. евро. По думите на Петров сега специалистите уточнявали дали са спазени от нейна страна всички условия по договора и дали тя е действала достатъчно икономично и разумно при подготовката и сформирането на екип. Макар договорът с избраната международна компания да е сключен по нашето законодателство в ДППИ силно се надявали да не се стигне до съд.

Друга сериозна сума обаче виси като дамоклев меч и застрашава финансовото състояние на предприятието. Ежегодно, съгласно Споразумението на страната ни се начислява “такса ангажимент”, която е свързана с това, че милионите стоят блокирани в японската банка и чакат да бъдат използвани. Така вече 2 години таксата се трупа, макар и все още да не е поискана да бъде платена. Годишният й размер в зависимост от курса на йената е около 600 000 лева.

Засега нямаме пряк ангажимент ние да е плащаме, каза Петров.

От сигурни източници обаче “Народно дело” научи, че именно това е плана. Имало е възможност договорът с японците да се преразгледа и България да се възползва от един от параграфите му, според който страната ни няма да усвои парите, но няма да плаща и неустойки, дори и да се развали споразумението. Натрупаната “такса ангажимент” и задълженията към консултанта пък щели да се разсрочат за 18 години, а изплащането им да започне след 2015 г.

“Имаше такова предложение още по времето, когато бях генерален директор, но то не беше прието дори на ниво Министерство на транспорта, по непонятни за мен причини”, призна предшественика на Петров кап. Георги Генчев. По думите му по това време японската банка дори е била съгласна парите по заема да се предоговорят в по-малък размер, както и да се ползват за други обекти от транспортната инфраструктура. И това обаче не е било прието като алтернатива от правителството. Представители на банката са били на посещение у нас до вчера и са си тръгнали доста разочаровани от решението на правителството да се разтрогне споразумението.

Концесията на никъде
Процедурата за концесия на пристанище Варна все още е на никъде. Затова признаха от Министерство на транспорта. Извършват се предконцесионни анализи, с които трябва да се прецени дали да се отдаде целия порт на един стопанин или той да бъде управляван на отделни терминали, казаха от Министерството на транспорта. Процедурата е буквално зациклила от близо 2 години, когато се реши, че няма да има строителство на нов контейнерен терминал с пари от японския заем, а ще се премине на варианта концесия. И тогава се заговори за стартиране на предконцесионните анализи. Изборът на фирма, която да изготви анализите обаче стартира едва преди година – през октомври. В началото на лятото пък във Варна министърът на транспорта Ивайло Московски увери, че на фирмата й остават още няколко седмици работа, за да приключи с документациите. И към момента резултат обаче няма.

Борислав Гуцанов, лидер на БСП – Варна
Отказът е безумие, което съсипва Варна

Окончателният отказ от японския заем е поредното безумно решение на правителството на ГЕРБ, което за съжаление така и не схвана смисъла от строежа на нов контейнерен терминал на пристанище Варна. Управляващите така и не разбраха, че от това зависи бъдещето на града ни. Този проект щеше да осигури привличането на нови товари и модерното развитие на логистиката, а с това и разкриването на нови работни места. Контейнерният терминал щеше да осигури на България стотици милиони приходи, респективно и средства за общината и да осигури сигурност на много варненски семейства. Заедно с неговото изграждане щеше да стани и обособяването на новата атракционна зона на пристанище Варна – Изток. Както е известно, замисълът за нея е там да се изгради нов и модерен Аквариум и нов театрален комплекс със зала, която може да даде сцена на световни събития. Точно тя щеше да направи реална кандидатурата на Варна за културна столица на Европа. Отделно от това с атракционната зона е замислено да се изградят пътнически и яхтен терминал, което означава привличането на съвсем друг тип туристи. Изобщо, с този проект щяхме да прескочим границите и стандартите на България и дори самото стартиране на работа по него Варна нямаше да усети последствията на икономическата криза.

Нямам представа за мотивите за окончателния отказ от японския заем. Не изключвам обаче то да е продиктувано от идеята за отдаването на концесия и на пристанище Варна – Изток и на пристанище Варна – Запад, което е пък е друго пълно безумие. То ще се отрази пагубно на порта, а от там и на града ни за следващите 30 – 35 години, които са срока на подобен договор. Силно се надявам, че решението не е плод на нечисти интереси за концесионирането на пристанището, за което според слуховете се обещават и вече се раздават големи комисионни.

Maritime.bg – България

концесияПристанище Варнаяпонски заем