„Човекът и далечният хоризонт” представят 34 модела на нестандартни плавателни съдове

В края на месеца в София ще се проведе Изложба „Човекът и далечният хоризонт“. Тя включва 34 модела на нестандартни плавателни съдове. Съвсем закономерно тя започва с Ноевия ковчег – първото плавателно средство в човешката история, устройството и строежът, на което са описани в Библията.

Следват праисторическа лодка и древногръцка галера. Основно място в колекцията заемат моделите на салове и лодки, с които редица изследователи и авантюристи са осъществили своите станали световноизвестни експедиции – от „Кон Тики” и „Ра II” на Тур Хейердал, „Арго” и „Свети Брендан” на Тим Северин, „Седемте сетрички” на Уилям Уолис, „Таити Нуи” на Ерик дьо Бишоп до високотехнологичните лодка с педали „Мокша” на Джейсън Люис и катамаранът-глисер „Чехълът” на Себастиян Робине.

В изложбата присъстват и модели на български плавателни съдове, записали страници в хрониката на пътешествията по световния океан – салът „Бабуш” и славянската ладия „Перун”. Всеки един модел е представен заедно с информационно табло, съдържащо кратко описание на експедицията и стилизирано графично изображение на съответния плавателен съд. Автор на всички модели е Тодор Мечков – инженер по образование и мечтател по призвание.

Друго негово хоби, свързано с морето е развъждането на екзотични видове риби, които са застрашени от изчезване в естествената им среда. Във връзка с това свое хоби Тодор Мечков е написал книгата „Кили рибки. Аквариумно отглеждане и развъждане.” По време на изложбата ще бъде направена официална премиера на неговата втора книга „Човекът и далечният хоризонт”.

Графичното оформление на информационните табла е дело на Теодор Роков от Варна, който е участник в едно от представените в изложбата плавания – с ладията „Одисей” от Белград през Констанца до Варна по Дунав и Черно море през лятото на 2010 г.

Изложбата ще се проведе в град София, ул. „Акад. М. Попов“ 13 на 27.09. от 19:00ч., вход свободен. 

Винаги съм обичал морето. Независимо от факта, че съм отрасъл в град Шумен, намиращ се на около 100-на км. от Черно Море, то винаги ме е привличало. Като дете често ходехме с моите родители до близкия град Варна и аз с часове седях по Кейовете на пристанището. Не ме е ограничавал баща ми в моята самота по брега, но Винаги съм чувствал неговия поглед, Във всеки един момент. Огромното Количество синьо зелена вода, за щото в моето детство тя имаше действително този цвят, странният мирис на водорасли, примесен с този на гниещи по брега растения и мекотели, непрекъснатият бриз, донасящ свежест в детските ми гърди, ме „залепваха“ за брега. Прибавяйки безкрайно различната във всеки момент водна повърхност и периодиката на вълните, угасващи в брега, както и най-вече далечния хоризонт — всичко това ме изпълваше с какви ли не мис ли. Какво има зад тази видима линия на сливане между небето и водната повърхност, Как се стига до там и изобщо има ли тя видимо изражение, Кой е зад нея и прочие? Какво невероятно съдържание има в тези думи „Далечен хоризонт“?! За любопитния човек – това е неизвестното, не преживяното, бленуваното. За бягащия роб или бедняк е било късче надежда за свобода, за алчния авантюрист или владетел – с цената на всичко да се провери, да се претърси! Далечният хоризонт – той може да означава всичко – мечти, надежда, живот, ад, смърт — всичко! В далечните времена хората са отъждествявали „Далечния хоризонт“ с така нареченото от тях „Море на мрака“ или „Море на Вечните Сенки“. При това те са имали предвид даже, в течение на годините, съвсем постижими за тях места – отначало Гибралтар, Водите на Дарданелите и Босфора, моретата на Севера и пр.

Годините минаваха, имах вече обяснение за повечето неща, свързани с морето. Заедно с това растеше и моят интерес към географските открития на човека, осъществени в по-голямата си степен с пътувания по световните морета. Добивах, разбира се, аматъорска представа за видовете плавателни съдове, с които човекът е прео долявал огромните разстояния в желанието си да проучи, все по надалеч от своя роден край, нашата Земя. Плаванията на Кук, Магелан, Мунк, Кабът, Колумб и прочие изчертаха в по-голяма степен представата ми за човешката дързост в търсенето на нови светове. И така, до един Божи ден, в който, вече като улегнал човек, се натъкнах на едно много кратко съобщение в тогавашен вестник, имам пред вид 70-те години на миналия век, че някакъв норвежец, е извършил плаване през Тихия Океан на дървен сал! В първия момент, нито запомних името на човека, нито честно казано повярвах на съоб¬щението. Тъй като този смел мореплавател не беше някакъв съветски човек, а това означаваше само бегло съобщение в пресата, без подробности и снимки, така и скоро аз позабравих това събитие. И все пак, в моето под съзнание е останало нещо – дървен сал, Тихи Океан- „Кон Тики“ и толкова. Много по-късно, през 1974 г., по време на една моя инженерна командировка в Норвегия за няколко месеца, моето подсъзнание, ми напомни за този случай. Беше един приятен слънчев съботен ден, студен, но без всякакъв вятър, характерен за зимата в тази прекрасна страна. Реших да посветя този ден на посещение в историческия морски музей на Осло. Той се на мира извън централната част, в един разкошен парк. Рейсчето, билетче и ето ме вътре. Захласнах се по всичко-артефакти от преди Новата ера – котви, остатъци от древни лодки, гребла, въкета и всичко свързано с древното плаване. Очите ми се „разшириха“ от викингските кораби – дракар, кнор и др., реставрирани от норвежци те с много обич и респект към техните велики предци. Представях си ги – огромни мъже с мечове, шлемове с рога, кожи по тях, сини, вперени в безкрая очи и почернели от морския вятър лица с множества бръчки. Бяха щастливи, много щастливи часове за мен. Привършвах обиколката си, когато на излизане видях в тревата много скромна табелка със стрелка и надпис „Кон Тики павилион“. И тогава моето приятелче —подсъзнанието, ми дойде на помощ. Бързо си възстанових всичко от вестника. Не оставяше много време до затварянето на музея, работното им време не е много до късно след обед, защото в тези ширини по това време на годината, се стъмва много рано. Все пак се затичах към въпросния павилион. Това беше не особена голяма сграда, ниска и с малки прозорци. Влязох вътре в единствения салон и щях да получа шок! Пред мен седеше нещо, което не бях виждал, а не бях си и представял! Нещо, което ми спря дъха! Там седеше истинският сал „Кон Тики“, с който норвежкият изследовател и учен антрополог Тур Хейердал, заедно със своя екипаж от интелигентни хора, беше извършил през 1947 г. пресичане на Тихия Океан от западните брегове на Южна Америка до Полинезия. Шокът дойде от малките размери на сала и неговата простота и от множеството засъхнали морски водорасли, спускащи се Като лиани от неговите балсови трупи. За пръв път виждах подобно чудо и още тогава ми хрумна през ума, че тези мъже трябва да са били луди, за да плават с подобно нещо. Но колкото повече се заглеждах в неговата конструкция, пропорции на размерите и особено разположените от двете страни вертикални килове, оформени като прави дъски, толкова повече започвах да си представям как този сал, представляващ една условна „коркова тапа“, се носи посредством океанските течения и порива на вятъра в неговото правоъгълно платно. Още тогава си дадох инженерна оценка, че това нещо, ако му издържат свърз¬ващите всички негови части въжета, на практика то никога не може да потъне. То щеше винаги да изплува! Разбира се тогава не съм си давал сметка, че в океанът има и други врагове освен огромните вълни, вятър и дъжд и пр. Не бях още чувал за най-големия враг на дървените плавателни средства – морския червей „Тегеdo Navalis“. За него ще стане отново въпрос в понататъшното изложение на тази книга.

Мозъкът ми беше непрекъснато зает с екипажа, с неговите човешки преживявания и най-вече какви би трябвало да бъдат мотивите на тези смели мъже за да осъществят подобна авантюра. Все още не си давах сметка, че това е начин на живот за хора учени, като Тур Хейердал и компания.

Излязох от музея, защото бях много внимателно подканен от едно младо момиче, за края на работния ден. На другия ден, неделя, отново бях в този павилион, но вече с моя скицник започнах да скицирам сала, като раз мерите на грубо ги вземах с моята крачка, на която знам „Желязно“ каква е дължината. Така след 2-3 часа аз имах почти детайлно оформени скици, когато спонтанно през главата ми мина еретичната мисъл да изработя макет на сала. Тогава последва другата провокация -„А има ли подобни пътувания преди този „Кон Тики“?“. Решението назряваше и аз си тръгнах от музея с убеде¬ността, че бих могъл да посветя част от моя живот, правейки модели на всички чудновати плавателни средства. Тогава не ми и минаваше през ума, че ще стана „свидетел“ на много подобни пътувания и то вече превърнати в блестящи научни експедиции.

Прибрах се в България и започнах модела на Кон Тики. Доста време ми отне, през този период даже се ожених. Но първият ми модел стана факт. След него реших, че ако аз не се посветя в търсене на информация, скоро няма да направя друг модел. И така, руската книжарница на улиците Раковски и Царя, Немският Културен Център и Книжарницата на Дондуков, до Младежкия Театър, станаха мое любимо място за посещение след работа. Всеки Божи ден – без изключение! В течение на времето започнаха да излизат от печат книги за нови експедиции на Тур Хейердал, на уникалния ирландец Тим Северин, на невероятния мореплавател Ерик дьо Бишоп. Забележете, по това време в моята България, нямаше Компютри, да не говорим за интернет, а само черно-бели телевизори. Аз обаче строях сал след лодка, лодка след сал. Докато чакахме да се роди нашия син Захари, аз връзвах всяка вечер снопче след снопче тръстика от модела „Ра II“. Жена ми в това време седеше на креслото и четеше книги за отглеждане на бебета. Сигурно съм й изглеждал луд, но тя е голяма жена! Фактът, че ме търпи с тези мои хобита вече над 35 години и даже ми се радва за тях, ми говори, че Господ е приказвал с мен, когато съм я срещнал и аз най-сетне съм го послушал. Малко пъти в живота ми се е случвало това. На по-късен етап, синът ми Захари, започна да ме подкрепя в това хоби и трябва да ви кажа, че той правеше това най-вече от желание да ми покаже, че и той може. Господи, трябва да призная-той е много по-добър от мен! Беше на 12 години момче, когато изработи галерата „Арго“, с вещина много по-добра от моята. Правеше си технологични приспособления за сгъване на носовите еленови рога, шлайфаше до припадък всичко. И тук е мястото да добавя, че от споменатите в тази книга модели, негово дело са Крито-микенска лодка, гръцко-дорийската галера, галерата „Арго“ и дунавския сал „Бабуш“. След това замина да учи на 12000 км. от нашия дом, но неговата съпричастност не секна. Той ми изпра¬щаше книги за разни експедиции и аз една след друга ги превръщах в съответния модел. Няма да ми повярвате, но това е един етап от живота ми до този момент, повече от 34 години, на четене, информация, записки, събиране на технологични материали, мини инстру¬менти, с които се доближавах до целта -осъществява¬нето на поредния модел.

Искам да направя едно генерално уточнение: Аз не съм специалист-моделист, не съм професионалист в детайлното и излъскано изработване на един корабен модел. Моята цел е да се доближа до идеята за тези нестандартни и изключителни интересни плавателни съдове, осъществили уникални експедиции. Тези съдове не са били изработвани според сега съществуващите корабни технологии и аз не съм си поставял такава задача – „да ги излъсквам“. При изработване на тези плавателни средства, пътешествениците са се придържали към древните технологии, Където боите и шлайфът не са имали място. Затова и професионалният ветроходец и най-вече корабен моделист, ще открият липси или даже пропуски в моя моделен строеж. Не беше и не е и понастоящем такава задачата, която съм си поставил.

И тъй като стана въпрос за задача, искам да ви уверя, че целта на тази книга е да ви доближи до преживяванията на тези смели пътешественици и изследователи, до техните цели, техните мечти, удачи и неудачи, до начините за тяхното оцеляване и до вида на тяхното плавателно средство. На по-късен етап започнах да проследявам и да изработвам модели на плавателни средства, с които са извършени експедиции, свързани с емоционален заряд на дадени хора, доказващи неограничените възможности на човешкия дух. Затова и в изложението си съм разделил експедициите в няколко раздела, характеризиращи ги най-вече според техните цели и в някаква степен според географския район на осъществяването им. Книгата очевидно описва ограничен брой експедиции и съответно модели – 21 на брой за това издание. Ако Господ ми даде още дни, ще добавям на групи от по 6 — 7 новите модели и информация за съответната експедиция. Но в днешния глобален свят, малко е вероятно тези експедиции да никнат като гъби след дъжд. Други са проблемите на света. И все пак, аз съм оптимист — ще се появи отново някой бушуващ дух, който ще иска да докаже нещо ново за миграциите на човечеството, за неговия взаимен обмен на култура, лингвистика, технологии, религии, обичаи и т.н. Не всичко е доказано в науката, а и всяко нещо би трябвало да се подложи на творческо съмнение. Защото съмнението води до любопитство, а то – до дързост!

През цялото време докато правех моделите, аз пътувах на сал или лодка, споделяйки с тези мъже стремежа им към Далечния хоризонт. Исках да прогледна „отвъд видимото”. Душата ми пееше и аз бях щастлив.” – Тодор Мечков (Човекът и далечният хоризонт; ДУО-В, София 2011).

Maritime.bg – България / Любопитно / Арт Вълна

изложбакорабимакетиТеодор РоковТодор МечковЧовекът и далечният хоризонт