Артистична натура влиза в борда на Пристанищна инфраструктура?

Расте напрежението в ДП “Пристанищна инфраструктура”, след рокадата на върха му. Както Maritime.bg първи съобщи, със заповед на министъра на транспорта поста генерален директор сдава кап. Мирослав Петров.

Съвипускникът на Данаил Папазов най-вероятно ще бъде наследен от Ангел Забуртов, който досега бе заместник-председател на борда на директорите. В ръководния орган на предприятието, което управлява собствеността на 15 пристанищни терминала в страната, ще има ново попълнение, твърдят източници от Министерството на транспорта.

Светлослав Мичев, снимка: Дневник

Именно там вече спрягат името на русенеца Светослав Мичев, който трябва да заеме мястото на кап. Мирослав Петров в борда. Към момента обаче рокадата е без ход, а най-вероятно ще бъде предвижена към реализация утре.

Предложението за назначаването на Мичев вероятно идва от БСП, тъй като самият той е бивш областен лидер на столетницата в Русе. Името на Мичев нашумя преди няколко години, когато в качеството си на шеф на Държавната агенция за бежанците получи обвинения за умишлена безстопанственост, което взриви редиците на БСП на национално и местно ниво.

Според държавното обвинение, в периода август – декември 2008 година Мичев не е упражнил достатъчно контрол върху два ремонта в сграда на агенцията, в резултат на което са настъпили значителни щети – в размер на над 43 хил. лева, за държавния бюджет. В началото на миналата година Светослав Мичев и бившия главен експерт в дирекция към агенцията за бежанците Нарцис Димитров бяха оправдани по всички обвинения. От решението на САС стана ясно, че първоначално прокуратурата протестира оправдателната присъда, но в заседанието пред втората инстанция променя позицията си, не поддържа протеста и приема, че събраните доказателства установяват лошо свършена работа, но не и признаци за престъпление. Тогава агенцията за бежанците се солидаризира с прокуратурата, не поддържа протеста срещу оправдателната присъда и се отказва от претенциите си.

Интересно е да се отбележи, че Мичев е филолог. Завършил е Великотърновския университет. Автор е на белетристични книги и пиеси, сценарист е на игрални филми. Тези му биографични данни ще създадат определени съмнения по компетентността му в пристанищната дейност, ако той наистина влезе в борда на ДППИ.

Екип Maritime.bg

Maritime.bg – Курс

дппипристанищна инфраструктураСветослав Мичев
Коментари (6)
Коментирай
  • Нейчев

    Не може да има филолог в борда, а новият генерален директор Забуртов може, въпреки че е К Е Л Н Е Р.

  • ГЕОРГИ БОЯНОВ

    Ако наистина им стиска да махнат Петров, значи тая държава отива на много зле.
    Кой точно морски специалист ще остане в управлението на това предприятие?
    Може ли писатели и то установено, че са калпави мениджъри, да се слагат в ДППИ?
    Как може такава наглост на БСП-машината!!!!
    ОСТАВКА!

  • Peps

    Natiskat papazov tva e ,ko tolkoz se 4udite, toj da ne e lud pisatel4eta da slaga v dppi i az ve4e sam za ostavkata

  • Калинчу

    И ЗАЩ О МАХАТ ПЕТРОВ? ЗАЩОТО Н Е ИМ Е УДОБЕН! ТОЗИ ДЕТО ГО СПРЯГАТ НЕ Е КАЛИНКА ТОЙ Е НАПРАВО ЗЛАТЕН СКАРАБЕЙ , МАМООО НАКЪДЕ ОТИВАМЕ

  • Ми

    Калинки, калинки, червени калинки

  • Утро...

    М’дааа един много Убав текст на в. „Утро“:

    Обвинението в умишлена безстопанственост на бившия вече шеф на Държавната агенция за бежанците Светослав Мичев е почти хаитянски трус за русенските социалисти. Той разтърси безметежното спокойствие на изминалите почти двадесет години, когато след загубата на властта участниците в нея просто се озоваваха на завет в тихите си уютни гнезда, обикновено със солидни пачки до следващия мандат. Баз да пострадат. Днес нещата се разглеждат малко по – различно и в червените партийни среди следят развоя на събитията със затаен дъх и мълчат предпазливо, макар мнозина да ликуват.
    Може да изглежда и странно, но Светослав Мичев в Русе не е от най – обичаните другари. От години той има отявлени противници. Те никога не са били съгласни с неговата политика, която директно наричат брокерска. Но има и тайни опоненти, които макар да са се възползвали от политическите и търговските му умения, днес са доволни, че идва краят на влиянието му в региона, което въпреки всички вътрешнопартийни битки оставаше неизменно през тези години на прехода.
    До висшия държавен пост в агенцията Светослав Мичев извървя дълъг път. Докато за някои комунисти 10 ноември е краят на възхода им, за него той е началото. По ирони яна съдбата 34 – годишният тогава обещаващ писател, автор на романа „Дишай, човече”, посветен на обгазяването на Русе, сценарист и редактор в литературния алманах „Светлоструй”, е роден не кога да е, а на 9 септември. М биографията на соцактивиста е записано и друго интересно обстоятелство от еуфорията на демократичните промени. След свалянето на Тодор Живков той и група съмишленици от интелектуалните среди учредяват сдружение „Форум за демократично възраждане”. В управлението на НПО-то, което си поставя за цел да демократизира партията, влизат той, журналистката Иглика Пеева, Йордан Борисов /по – късно лидер на сините земеделци и областен управител/, преподавателят Петър Иванов /активист на НДСВ за кратко/ и покойният Йордан Де Мео, който беше сред учредителите на СДС – Русе, а после и негов лидер. Сдружението скоро се разпада, а кариерата на Мичев тръгва нагоре.
    Любителят на словото и екстрите в живота попада на точното място в точното време и става депутат във Великото народно събрание. През 1990 г. той вече е част от червения елит – допуснат е до светая светих на ток у- що преименуваната в БСП комунистическа партия – Висшия съвет, а веднага след това сяда в креслото на общински лидер в Русе. Следват още два мандата депутатска кариера в 36-то и 37-то Народно събрание. В периода 1997 – 2004 г. ръководи пропагандата и връзките с обществеността във Висшия съвет.
    Партийната кариера на Светослав Мичев изглежда гладка, но това е по – скоро привидно. Стълбата нагоре понякога го смъква надолу, но той успява не само да се закрепи, а и отново да стъпи на следващото стъпало. И така до уютния пост в агенцията.
    Последният трамплин до изпълнителната власт са парламентарните избори през 2005 година, когато Мичев реди депутатската листа, но самият той остава далече от избираемата зона. Както обикновено, той е този, който се грижи и за финансите на кампанията, организира кампанията и пресмята, при това доста точно, изборните резултати.
    В отплата на добре свършената работа очаква държавно назначение. Областен управител на Русе е един от вариантите, но НДСВ прецаква шансовете му. Дипломатическият пот е другият неосъществен вариант. Мичев скромно чака, докато накрая получава бежанците. И така до вчера, когато изведнъж се оказа, че и там има златна кокошка – бежанският център в село Баня.
    Преди да се заеме с бежанците, златната кокошка за Светослав Мичев са сделките с влияние и изборите, поне така се говори в политическите среди на Русе. Официални обвинения към него за пазаруване на гласове никога не са предявявани, но опоненти на БСП често са свързвали името му с поръчителство на подобни действия. На последните парламентарни избори миналата година реденето на депутатската листа в Русе разочарова много кандидати за предни позиции, а за злия гений отново беше сочен областният лидер, чиято дума очевидно тежеше в София. Тогава в червените среди упорито се заговори, че второто място на тогавашния зам. областен управител Добрин Данев му е струвало солидната сума от 100 000 лева. Какъвто и изборен алъш – вериш да е вървял през годините обаче, другарит ена Мичев със сигурност поне са поназнайвали за него, но са си затваряли очите. А тези от най – високите нива вероятно са го покровителствали.
    Докато Мичев беше общински лидер, издигна и наложи кандидатурата за кмет на покойния вече Димитър Калчев. По онова време той активно работи за местните избори. По отношение на общинските дела в публичното пространство се знае, че неговата протекция стои зад решението на русенския бщински съвет преди години Халите да бъдат дадени за ползване на клуб „Олимпиец”, където основната фигура беше бизнесменът със съмнителна сикаджийска слава Илиян Пенев – Мацола.
    Публична тайна бяха контактите на Мичев с компроментираните бивши седесари Цветан Стефанов – Гербера и Тодор Бонев, които след като бяха отстранени от синята партия, започнаха да помагат на червените за изборите. Така предишните политически опоненти изведнъж си станаха много близки. Едва ли полето на обществените каузи ги и приближило. Подозренията в града винаги са били, че зад тази необичйна прегръдка стоят просто бизнес интереси. В момента Гербера излежава присъда за контрабанда на горива, а Бонев обжалва присъдата по делото „Търговска база”.
    Крачката от политикат адо бизнеса у нас никога не е била голяма, да не кажем, че двете понятия често просто не могат да се разделят. Може би затова бохемът Светослав Мичев предпочита политическата кариера пред самостоятелния бизнес. Напълно излишен риск, когато партията и цялата конюнктура в държава му дават шанс да осребри позициите си.
    Областният лидер на БСП винаги е бил играч в сянка. Неговат астиия е лобизмът, по нашенски. затова публичните регистри не са много бъбриви за него. И все пак те дават представа за някои негови интереси. Първите стъпки на Мичев в бизнеса датират от 1996 година с участието му в директоркия борд на русенския кабелен оператор „КИС” АД. След година го напуска. Майка му обаче, вече покойница, е била съдружник в друга кабеларка „Евроком Велико Търноо” ООД. Преди години съпругата му въртеше търговия с консерви и сладолед през фалиралия завод „Дунавия”. Но това е, докато семейството не се беше преселило в София.
    Междувременно Мичев става съдружник на Орлин Танов в „Микеле” ООД. Една от дейностите и е търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали. Може би затова градската мълва не пропусна да го одума и около петролната далавера на Гербера и сие.
    На 2 февруари миналата година обаче Светослав Мичев прекратява съдружието, като прехвърля своите близо 23 % на Орлин Танов. Дружеството се преобразува в ЕООД. Орлин Танов в момента е общински съветник в Русе от Народняшката партия. Името му обаче става популярно покрай футбола. Преди години той беше собственик на „Локомотив”, после участва в управлението на „Дунав”, но спонсорите братя Бобокови скоро се разделиха с него.
    Светослав Мичев, известен в младежките му години като Графа, никога не е парадирал със скъпи имоти и автомобили. Той обаче никога не е крил бохемската си страст към луксозния начин на живот, чиято видима стран асе изразяваше предимно в маркови пури и квалитетни напитки в шикозни заведения. Този стил не допадаше особено на червения електорат, но в по – тесен елитарен кръг заедно с дар словото му и чувството му за хумор му печелеше привърженици.
    Декларацията на Мичев в публичния регистър в качеството му на шеф на Агенцията за бежанците огласи 222 000 лева спестявания, 76 кв. м. апартамент в Русе и дворно място от половин декар в града, апартамент и офис в София от 125 кв. м., апартамент и къща с двор от 2 дка в Габрово, 75 дка. ниви в Разград.
    След скандалните обвинения за нарушения за стотици хиляди при ремонта на бежанския център в Баня, само Мариян Димитров от лявото крило на соцпартията си позволи открито да каже, че случаят изисква областният лидер на БСП да си подаде оставката. Останалите активисти или не коментират, или просто отсичат, че обвиненията първо трябва да бъдат доказани.