Представиха проекта за Интермодален терминал – Варна

Снимка: В. Димитров

В Община Варна по инициатива на Българската морска камара (БМК) и Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” (ДППИ) бе представен началният идеен проект за Интермодален терминал (ИМТ) в морската столица, наричан „Максуда” по името на най-големия ромски квартал, в района на който след реализацията на проекта ще се изнесат основните дейности от Пристанище Варна – Изток. Присъстваха представители на общинската и областна администрация, на морския бизнес и свързани с темата специалисти.

Във встъплението си генералният директор на ДППИ Ангел Забуртов отбеляза предисторията от повече от десетина години, в които на различни форуми, в различни формати идеята е имала развитие, варианти и застой, но днес проектът е готов. Той ще прерасне в генерален план, ще мине през законовите и съгласувателни процедури, за да търси средства и инвеститори. Възложители са Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура” и ДППИ, което осигурява от бюджета си средства за цялостното проектиране на обекта в размер на около 8,8 млн. лева. Сред 7 участници обществената поръчка е спечелена от българо-холандския консорциум ДЗЗД „Енергопроект – Роял Хасконинг”.

Основен докладчик бе Валентина Николаева, подпомагана от още четирима представители на българската част от консорциума. Разбираемо най-много въпроси постави главният архитект на Варна Виктор Бузев, според който всички следващи действия по проекта трябва да са в единодействие с общината, доколкото собствеността на земята, планирането, съгласуването и цялостното му „вписване” в града е нейна функция.

Много въпроси повдигнаха представителите на различни сегменти на морския бизнес и науката. Докладът, репликите на Ангел Забуртов и разясненията на специалистите оставиха впечатлението, че в изпълнението на заданието на възложителите консорциумът е претеглил всички съществуващи досега идеи, отказал се е от някои от тях, а вижданията си е облякъл в конкретика и стойности. Проектът ще струва над 600 млн. евро, ще се обработват до 400 хиляди TEU, трябва от тинестото дъно да се драгират над 3 млн. куб. м. маса.

Стана ясно, че алтернативният вариант – дейностите от Пристанище Варна – Изток, да се прехвърлят на Варна – Запад, е изоставен, но все пак там ще се развиват 18-о и 19-о корабни места. За дълбоководен терминал на „Острова” вече не се говори. С това няма причина за връщане към безконечните предишни спорове, а създаденият за около 9 месеца идеен проект – втори етап от цялостния процес на планиране, трябва да даде основата на следващите три етапа, без финализирането на които инвеститор не би се намерил.

Проектът има две относително самостоятелни части – същинският ИМТ и преустройството на Пристанище Варна – Изток, което ще започне когато вече е в ход извеждането на дейностите му. Схемата показва 4 зони – пристанищна зона (ИМТ „Максуда”), гарова зона, обществена зона и зона за круизно плаване (последните две в района на Пристанище Варна – Изток). Пристанищната зона ще включва кейова стена с две корабни места за насипни (основно зърнени) товари, две корабни места за контейнерен терминал и едно за генерални товари и спомагателен флот. Към нея са предвидени комуникациите на железопътния и автомобилен транспорт, пристанищната техника, силози, складове, сгради, кантари и т.н. Важно е как ИМТ ще се впише и свърже със съществуващата ж.п. и автомобилна инфраструктура, какъв тип ще бъде товарно – разтоварната техника, как ще се осигури дълбочина на каналите и кейовете от 13 метра, къде ще се депонира драгираната маса и много други.

Идеята за превръщането на „класическото” варненско пристанище в обществена зона в проекта се материализира в територии за разходка и почивка, в сгради за контакти и развлечения, преливащи в жилищни комплекси, паркинги, гаражи и паркове. Водната част има две страни – модерен пасажерски терминал и яхтено пристанище със съответните сгради и съоръжения. Стана дума как магазията може да се превърне в морски музей, как голяма и модерна сграда ще побере столичната ИАМА и други важни морски институции, как старите пристанищни кранове ще се преродят в паметници, как алеята на морската слава ще разказва за морската история на България.

Само за себе си начинанието е обнадеждаващо. През годините обаче е имало много кръгли маси, много проекти и варианти, 10 транспортни министри от 1989 г. насам уж прегръщаха идеята, но нищо не се случваше. Междувременно Констанца придърпа товарооборота, търговията по море се срина, залиня българският флаг по корабите, бюджетната пица е все по-постна. И какво са пристанищата – причина или следствие за всичко това? Връзката е органична, изоставането – голямо. Времето за приказки свърши. Както изглежда – воля има, за резултати – ще видим…

В. Димитров, Клуб ОКЕАН

Maritime.bg – България