Размисли на един осакатен подводничар в навечерието на честването на 100 години от Балканската война

Празна раница, не пази граница!
Полковник Борис Дрангов

София, граждани четат стенвестник за мобилизацията в Балканската война, 1912 г.

Господа офицерьiй, подофицерьiй, медсестрьiй и вся осталная ….! Вече години наред ме вълнуват някои проблеми на нашето воинско общество, а те помоему касаят до решаваща степен и цялата българска нация. На първо място, дали с нашето овчедушие и бездействие не спомагаме за перманентното продължаващо унищожение на българската армия и флот.  Защо след като ръководните органи на безспорно казионният Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва/СОСЗР/ са винаги в услуга на власта, както и да е оцветена тя, ние още ги търпим и не сме ги  поставили на място, вън от тази организация? Дори се стигна до там да се вършат безобразия, като допускане одържавяването/тъждествено на подготовка за приватизация/ на Военния клуб/ДНФ/ във Варна, построено със средства на Съюза на подофицерите преди повече от 100 години /акт който не е допуснат нито през царско, нито през комунистическо време/. Защо не вземем пример от просветната организация на ВМРО-Варна, която ръководена от вече достолепни родолюбци, не позволи на политическата партия ВМРО да сложи ръка на Македонския дом във Варна?
Поглеждайки назад в историята на СОСЗР, ще установим,че тя винаги е била казионна.

И след Междусъюзническата война, прогресивното българско войнство, недоволно от пагубните решения на цар Фердинант, след Междусъюзническата война, създава Военния съюз. Този Военен съюз запълва празнотата създадена от бездействието на Съюза на офицерите от запаса, и макар че просъществува малко повече от 20 години, става причина да се забранят, впоследствие ограничат своеволията на политическите партии. Тогава България е в небивал възход и като една от основните причини за това се сочи-навлизането в управлението на българските общини на много запасни офицери и подофицери.

И днес, след създаването на ОСВО (Обществен съвет по въпроси на отбраната), според мен се запълва голямата празнота, създадена от бездеиствието на възстановеното СОСЗР.

Ако трябва да направим някаква класификация на разделението на запасното войнство по признака-реализация в обществото след срока на военната служба се очертават най-общо следните четири групи:
А. Генерали, адмирали и висши офицери от СОСЗР, стремящи се към включване в централните ръководни органи на този съюз, с цел удволетворяване на закъснелите им бизнесмераци. Да ги наречем за удобство „комисионерите”-супер недостойна позиция.
Б. Генерали, адмирали и висши офицери от управляващите органи на областните и общински организации, изпълняващи като основна роля намаляване евентуално възникналото народно недоволство сред запасното войнство по места –ще ги наречем лаконично-„параджиите” /вместо изпускатели на парата( налягането)/-недостойна позиция.
В.Офицери и подофицери, обхванати и необхванати за членове на СОСЗР, борещи се ежедневно да осигурят минимален жизнен статус на семействата, децата и внуците си- да ги наречем „бариераджиите”/преди няколко години на малка варненска уличка имаше двама портиера о.з. полковници, които вдигаха бариерата/- независимо от обидното наименование-достоина позиция.
Г. Офицери и подофицери безнадеждно необхванати от СОСЗР/около 80-90% от запасното офицерство и подофицерство/, преживяващи по способа „всеки да се спасява поединично”, независимо от приноса си към БА и към Р. България.

Какво съществено пропуснаха да отработят управляващите органи на СОСЗР през изминалите години.
-като организация в обществена полза не предизвикаха обществени дебати с искане за референдуми по такива жизнено важни въпроси касаещи, не само войнството, но и съхраняването на българската народност, като за: -Влизането в НАТО и ЕС; -спирането на 3 и 4 блокове на АЕЦ „Козлодуй”; -допускане на американски военни бази на българска територия;
-допускане на американски самолети да маневрират на Българска територия, за да бомбандират съседката ни Сърбия; -минимизирането на всякакви отношения с народите на изток от България; и като цяло не направиха нищо за да не се допусне Второто/след Ньойското/ голямо унищожение на славната Българска армия, но този път за съжаление доброзорно.

Мълчаха, и когато преди повече от месец начинаещи платени журналистчета се упражняваха на тема ”Колко колосално големи са привилегиите на действащото и запасното войнство”. С изключение на ОСВО и клуб ”Атлантик”, нямаше кой достойно да им отговори. Преди повече от 4 години/протоколирано е/ от градска организация към ЦС на СОСЗР беше отправено предложение да се инициира гласуването от НС на Закон за запасното войнство и за всички родолюбиви организации-такъв още няма, а и нищо не се прави за събиране на предложения от по низовите организации.

Мога да продължа, но съм убеден, че тези които трябва да чуят, отдавна са глухи за истините, в противен случаи би трябвало вече да са се оттеглили и сменили позициите, но не би.

С написаното по никакъв начин не ангажирам УС на СПРБ, чиито секретар-координатор съм.

Можех да спомена десетки имена, но не желая да се тълкува разширително и лично.

Прилагателното осакатен в заглавието не е поставено в кавички в преносен и в буквален смисъл. В преносен, защото аз като подводничар, ако бъда извикан под знамената нямам кораб към който да се устремя. В буквален, защото съм с привилигированата диагноза НХЛ/левкемия в момента излекуван, но с отстранен далак/, придобита според специалистите хематолози на служба по време на Студената война, която изстрадахме не само ние, но и семействата ни.

о.р. кап. л-т Павел Димитров

Снимка: LostBulgaria

maritime.port.bg – България

Коментари (0)
Коментирай