Спомен за Капитана и Боцмана на „Хера”

Бившият главен инспектор в Специализираното звено за разследване на морски произшествия към МТИТС к.д.п. Бойко Коларов изпрати до Maritime.bg писмо по повод годишнината от гибелта на кораб „Хера“. Публикуваме го без редакторска намеса.

Спомен за Капитана и Боцмана на „Хера”

През лятото на 2004 г. бях изпратен от Параходство „БМФ” в БМКЦ – Варна на петдневен курс (28.06. – 02.07.2004 г.) Tanker Cargo and Ballast Handling Simulator. По същото време, доколкото си спомням, в БМКЦ-Варна се проведе пресконференция във връзка с потъването на м/к „Хера”.

Тогава, освен че бяха отбелязани пропуските на БКР от последния ремонт на „Хера”, стана ясно, че капитан Атанасов предварително е искал от турските власти разрешение да влезе в Босфора, тоест, преди положението със здравината на кораба да стане критично, но е получил отказ от отговорните турски власти. Едва когато положението на борда е станало критично, капитан Атанасов, въпреки забраната за влизане в Босфора, е предприел действия, като е насочил кораба към Босфора.

Тогавашният (2004 г.) изпълнителен директор на ИАМА ( един от спомагателния флот) се опита да прехвърли цялата вина на капитана, който нямаше как да се защити. Аз бях единственият в залата, който станах и отхвърлих недоказуемите нападки срещу капитан Атанасов.

Капитан Атанас Георгиев Атанасов – мир на духа му – освен че беше отличен професионалист и капитан, под чието командване имах два рейса на м/к „Копривщица”, беше и човек с голямо    и  добро сърце. Познавах го още от времето (1981 г.), когато той беше 2-ри пом. капитан на м/к „Родопи”, а аз бях 4-ти пом. капитан на същия кораб.

Както веднъж ми спомена капитан Стефан Бузев, чийто стажант бях м/к „Милин Камък”: „На море останаха само гладиатори.”

Извод: Капитанът не винаги трябва да се съобразява с компанията и с бреговите власти. Капитанът има извънредни пълномощия във връзка с безопасността на кораба, включително и сигурността на кораба.

Палубният боцман Начо Начев (от Габрово) беше другият Човек и приятел, който загубих с потъването на „Хера”. Той беше един от най-добрите професионалисти и моряци, с които съм плавал. И с него съдбата ме срещна три пъти – веднъж на м/к „Велико Търново” (1986 г.) и още два пъти на м/к „Ibn Bassam” през 90-те години, след „избухване” на така наречената „демокрация”.

На корабите по презумпция, по длъжностни разписания, има единовластие на капитана. Няма и не може да има демокрация на кораба. Лъжата за някаква „демокрация” на кораба и лошото морско възпитание са в основата на проблемите в отношенията между българи и българи – членовете на изпълнителски– изпълнителски състав; команден-изпълнителски състав; капитан-команден състав на кораба. Поради тази причина, много български капитани предпочитат да работят с чужди екипажи и избягват да работят с български екипажи.

К.д.п. Бойко Коларов

бивш гл. инспектор в МТИТС (07.2012 – 02.2016 г.),

Специализирано звено за разследване на морски произшествия

14.02.2019/ София

Капитанът е изпратил и свой стих:

           Безследно изчезналите са като отронени звезди…        

Следа от отблясък в окото на глетчер

и тинесто дъно под морската паст…

Събуден от плясък в горещата вечер

прозрях, че е тънък соленият пласт…

Учуден и муден след тихия плясък

огледах небето с прикрита вина,

и търсих, и търсих следа от отблясък –

следа от отронена малка звезда.

Но нищо не зърнах под лунния писък,

баретата бяла дори не открих.

И днеска гризе ме, и плащам десятък

на моята съвест – потънала в стих.

И често си мисля: Дочутият вятър,

поел под водата с кълбо светлина,

не беше ли просто игра на театър,

игра на стаената хитра луна?

Едва ще узная и плач като камък,

плачът на прокълната майка, една,

ще легне в сърцето ми – тежък отломък,

отломък поета базалтна вина.

Затуй не говоря и устни притискам,

Уплашен от тихия плясък, едва,

Заставам загърбен на морския пристан

и търся, и търся следа от звезда…

                                    Бойко Коларов