Дания гради два „енергийни острова“

Илюстративно изображение

Дания планира да изгради два „енергийни острова“ с обща мощност от 4GW, при планове да намали емисиите със 70% от нивата от 1990 г. до 2030 г. и да стане износител на зелена енергия.

В сряда датското правителство публикува предложение за шест стълба за постигане на правно обвързващата цел – една от най-амбициозните в света – шест месеца след приемането й от парламента като част от нов закон за климата. Дания се ангажира също да стане въглеродна неутрална до 2050 г., съобщава Евроактив.

Правителството заяви, че предложението, което подлежи на одобрение от парламента, отваря нова ера в използването на морския вятър и създаването на енергийни острови.

Двата острова биха имали капацитет от поне по 2GW, което е повече от удвояване на текущото използване на вятърна енергия в страната.

„Дания трябва да бъде зелена страна-пионер, поради което държим на високите амбиции за климата, дори и да сме в разгара на историческа криза“, заяви в изявление датският министър за климата Дан Йоргенсен, като се позовава на продължаващата пандемия от коронавирус.

„Представяме пакет, който осигурява едновременно намаляване на CO2 в краткосрочен план и проправя път за бъдеща Дания, неутрална по отношение на климата“, каза той.

Очаква се островите да произвеждат повече електроенергия от годишното потребление на датските домакинства и правителството се надява да изнася зелената си енергия в съседни европейски страни.

Един от морските енергийни центрове ще бъде изграден на изкуствен остров в Северно море и може да бъде свързан с Нидерландия. В дългосрочен план капацитетът на острова може да бъде разширен до 10GW.

Вторият хъб е предназначен да бъде на датския остров Борнхолм в Балтийско море, с потенциална връзка с Полша. Дания заяви, че ще започне диалог за свързване на островите с двете страни.

В дългосрочен план излишната електроенергия, произведена от островите, може да бъде преобразувана в зелен водород и преработена в горива за самолети, камиони, кораби и отопление.

Брайън ван Матисен, професор по енергийно планиране в университета в Олборг, заяви, че е „изключително оптимистичен“ по отношение на предложението, което представлява „добра основа за политически преговори“.

Той добави, че изследванията му сочат, че и двата острова могат да бъдат разширени до мощност от 4-5GW в следващите пет до седем години. Въпреки това разширяването на капацитета може да се превърне в техническо предизвикателство и ще изисква големи количества електричество за транспортиране на енергията, каза той. Преобразуването на мощността във водород може да се проучи като опция.

„Няма да е лесно да транспортираме тази мощност до основните центрове за търсене на електроенергия в Европа“, каза специалистът. „Това ще изисква европейско сътрудничество.“

Планът включва финансиране за изследвания и разработки, между които 58 милиона долара годишно за технологии за улавяне и съхранение на въглерод и допълнителни инвестиции в биогаз.

Предложени са стимули и субсидии за по-нататъшно подобряване на енергийната ефективност в домовете и сградите и преминаване към отопление с възобновяеми източници. Пътна карта за въглеродно-неутрален сектор на отпадъците до 2030 г. също е част от пакета.

Планът е първият етап от широка стратегия за оттегляне на Дания от изкопаемите горива. Планове за декарбонизация в сектора на селското стопанство и транспорта се очакват по-късно тази година.