България възлага надежди на БЦЖ ваксината срещу COVID-19

В разгара на световната битка срещу COVID-19 учените проучват дали съществуваща от век ваксина срещу туберкулоза може да предложи адекватна защита срещу новия коронавирус.

България – един от водещите световни производители на ваксината – възлага надежда на нови пазари за многомилионните дози, които произвежда всяка година. Това твърди в своя публикация френската агенция „Франс прес“.

Bacillus Calmette-Guerin, или БЦЖ, е разработена от двама френски изследователи, микробиолога Албер Калмет и ветеринарния лекар Камил Герин, през 1921 г. като ваксина срещу туберкулоза – белодробно заболяване, което според Световната здравна организация е най-големият инфекциозен убиец в света и причина за 1,5 милиона смъртни случая в световен мащаб всяка година.

В трескавото търсене на лечение срещу COVID-19 се провеждат клинични изпитания – в Австралия, Южна Африка, Европа и Съединените щати – за проучване на хипотезата, че БЦЖ може да осигури допълнителна защита срещу новия коронавирус. От своя страна СЗО заяви миналия месец, че няма доказателства, че БЦЖ предпазва хората от заразяване с COVID-19.

Въпреки това, пише в публикацията си АФП, българските учени предполагат, че високата скорост на ваксинация с БЦЖ на Балканите – както и ранното блокиране – са им помогнали да избегнат най-лошото от пандемията.

„БЦЖ генерира мощна имуностимулация. И докато чакаме конкретно лечение или ваксина срещу новия коронавирус, трябва да заложим на имунитета“, цитира АФП професора по имунология Богдан Петрунов в изказване пред БНТ.

Агенцията обръща внимание и на думите на неонатолога Валентина Гергинова, която заявява, че тези, които са имали ваксината, са се заразили с „по-леки форми на други бактериални и вирусни инфекции“ и че това може да бъде от полза и за изложените на новия коронавирус. Гергинова третира с БЦЖ новородени повече от 30 години в частна софийска болница, съобщава публикацията.

„Докато в момента БЦЖ е под прицел на много страни за противоречивата й ефективност, България настоява за задължителна ваксинация на всички новородени“, твърди агенцията.

Тя съобщава също, че България е основен производител на ваксината, изнасяйки я в 140 страни, като държавната компания „Bul Bio“ е една от 22-те фармацевтични фирми в световен мащаб, която я произвежда, и е само една от трите в Европейския съюз.

„България е и един от четиримата доставчици на СЗО – заедно с Индия, Япония и Дания – в кампаниите на ООН за борба с туберкулозата в Африка и Азия“, сочи АФП.

„Благоприятни ефекти“

„От много години знаем, че БЦЖ има някои благоприятни ефекти“, казва за АФП Камил Лохт, ръководител на научните изследвания в Националния институт за здраве и медицински изследвания (Инсерм) в северния френски град Лил.

Според АФП, правителството на България се надява, че „най-бедната страна в ЕС може да се възползва от водещата си позиция като основен производител на БЦЖ“.

Агенцията припомня скорошното посещение на премиера Бойко Борисов в базираната в София „Bul Bio“, при което той обеща допълнително финансиране от 10,4 милиона лева (5,2 милиона евро) за нова производствена линия, която ще удвои годишното производство на компанията до повече от 4 милиона флакона, еквивалент на 40 милиона дози.

„Поради слабите маржове на печалба и сложния производствен процес, има реален натиск върху доставката на ваксината в международен мащаб“, заявява изпълнителният директор на „Bul Bio“ Румен Кофинов пред АФП.

Опитът на България с БЦЖ датира от дълго време. Сред няколко различни разработени версии на ваксината, една е тествана в България още през 1926 г. А мащабното производство на БЦЖ започва през 1949 г. в държавна лаборатория, предшественик на „Bul Bio“. През 1951 г. страната направи ваксинацията с БЦЖ задължителна за новородени, като намали до една десета броя на случаите на туберкулоза за 30 години.

„Ние сме най-голямата страна с БЦЖ в света“, с четири задължителни ваксинирания в детска и юношеска възраст“, цитира АФП скорошно интервю на ръководителя на Националния център по инфекциозни и паразитни болести в България Тодор Кантарджиев.

„Въпреки това – и фактът, че някои други европейски държави никога не са прилагали масови ваксинации с БЦЖ – нивата на туберкулозна инфекция в България все още са два пъти по-високи от средните за Европа поради трайната бедност в някои части на страната“, заключава АФП.