Тръгва държавна помощ и за дребните рибари

От утре, 4 юни, стартира финансовата подкрепа на сектора по обявените три мерки от ОП ”Рибарство”, което стана с активното участие на Консултативния съвет за Черно море и на сдруженията от бранша, съобщи д-р Йордан Господинов, председател на УС на КСЧМ.

Стефан Денков

Открива се възможност за финансиране на рибарския сектор и с други механизми, които държавите ни трябва да изготвят. Това може да стане по тъй нар. рамка за държавна помощ, която тези дни обяви Европейската комисия. Тя е за покриване на нуждите на сектора, пострадал от пандемията с СOVID-19. Това съобщи за Maritime.bg д-р Йордан Господинов, председател на УС на Консултативния съвет за Черно море (КСЧМ), като цитира думите на Стелиос Митолидис, представител от ГД „Морско дело и рибарство”на ЕК. Това е станало по време на заседанието чрез видеовръзка на Управителния съвет на КСЧМ, в което са участвали и още трима представители от главната дирекция в Брюксел. В работата на форума се включили и държавния секретар на Министерството на земеделието и рибарството на Румъния, Георге Стефан, директорът на дирекция „Морско дело и рибарство” към нашето МЗХГ, Стоян Котов, представителят на ФАО- ООН за Черно море, Константин Петров, шефът на ИАРА, доц. д-р Галин Николов, представителят от румънската АНПА в Констанца, Аурел Максим.

Д-р Йордан Господинов, председател на УС на КСЧМ

Подпомагането на сектор Рибарство 

в България и Румъния (двете черноморски страни- членки на ЕС), който силно пострада от пандемията COVID-19, стана една от основните теми на заседанието на Консултативния съвет, каза д-р Господинов. В случая идеята ни беше да съберем представителите на държавната администрация от нашите две съседни страни, които са отговорни за подпомагането на сектора ни. Защото от 13 март, когато тръгнаха ограничителните мерки досега измина много време и рибарският бранш се задъхва не само у нас, а и в цяла Европа. Всъщност затова поканихме и представителите от ГД „Морско дело и рибарство” на Европейската комисия, обясни председателят на Консултативния съвет. 

От утре, 4 юни, вече са отворени трите мерки за подпомагане по ОП „Рибарство” с последната промяна в европейския регламент. Те бяха официално обявени от Десислава Тончева, министър на земеделието храните и горите преди десетина дни, обясни д-р Господинов. По неговите думи това е станало благодарение на бързата реакцията от страна на министерството с активното участие на КСЧМ и на сдруженията от бранша. Защото никак не било лесно един регламент да се промени и само за няколко дни да бъдат преработени документите, както и да се изготвят новите правила. Никой не е очаквал такава пандемия да ни връхлети. И сега се оказва, че българската страна е успяла по-бързо от румънската да подготви всички нужни документи за старта на трите мерки. Държавният секретар на румънското министерство на земеделието заявил на заседанието, че още не са напълно готови и се надяват финансовото подпомагане на сектора им да тръгне от следващата седмица.

Що се отнася до новината, че освен по ОП „Рибарство” 

има възможност за финансиране и с други механизми 

по тъй нар. рамка за държавна помощ, обявена от ЕК, пак от Стелиос Митолидис станало известно, че вече е изготвен нов инструмент. Той бил за подпомагане на малките и средни предприятия, което да им даде възможност да посрещнат своите нужди в условията на пандемията. 

По мое предложение като председател на УС секретариатът на Консултативния съвет ще подготви писмо със запитване към държавните администрации на България и Румъния за съществуващите възможности за допълнителни механизми за подпомагане на сектора, свързани с одобрените нови мерки от ЕК. Ако това стане ще бъде много добре особено за дребните рибари и малки наши предприятия, които няма да могат да се класират за помощ от сегашните три мерки (най-вече заради въведеното изискване за 120 дни на море през последните две години). Намерението ни е тази нова мярка да стартира възможно по скоро, подчерта председателят на Консултативния съвет.

На заседанието на КСЧМ бил обсъден и етапа на развитие на 

класификацията на зоните за добив на миди 

и на мониторинга на техните води. Трябва да сме наясно как вървят нещата, защото морето е общо и българските рибари имаме интерес да ловим миди, както у нас, така и в румънски води. Същото важи и за румънските колеги, добави д-р Господинов. В Румъния понеже е по- плитко, с много наноси, богата храна, там има много миди и рапани. Обаче още не са определили своите зони за техния добив. Според представителя на тяхната ИАРА (АНПА) установили са три зони, в които има големи струпвания на двучерупчести видове и в момента правели изследвания за чистотата на морските води. Нещо много важно, защото мидата като се извади от район с висока чистота ще може директно да се пусне на пазара. Иначе трябва да минава през фабрики за пречистване.

В тази връзка д-р Господинов припомни за решението от последното заседание във Варна на КСЧМ през декември м.г., с което предложили да помагат със своите кораби и екипажи на учените да провеждат  изследванията си в морето. Ето в Румъния вече се обърнали за подкрепа към рибарската асоциация в Тулча, която е от Консултативния съвет и нейни кораби излизали в морето заедно с учените, за да вземат проби и да ги изследват. 

Самото изследване се финансира от държавата, обаче изразходваното гориво остава за наша сметка. Поставихме този въпрос пред румънския представител, който заяви, че тяхната държава ще поеме и този разход и ще го изплати на използваните кораби до края на този месец, за което благодари на КСЧМ, тъй като досега не са знаели за проблема, каза още д-р Господинов.

В България също трябва да се извърши изследване и класификация на зоните за добив на диви миди, каза още председателят на КСЧМ. За разлика от северната ни съседка, където няма ферми за миди, у нас това производство е силно развито – при него по държавна мониторингова програма и по собствена инициатива редовно се вземат проби за биотоксини, колибактерии, салмонели и др . Ние, обаче искаме да започне изследване и на зоните за добив на дива мида. И след тяхното класифициране, ако уловът се извършва в район с доказана висока чистота на водата, той ще може веднага да се опакова, етикира и директно да замине на пазара. Тук държавата ни закъснява и би трябвало Българската агенция за безопасност на храните да се разбърза малко повече. Защото от нея зависи класификацията на зоните. Иначе вече има готов проект, финансирането е осигурено от ИАРА, сега само от БАБХ зависи скорошното му стартиране, допълни д-р Господинов.