Правят ферма за стриди на морското дъно

Отглеждането на деликатесния вид миди  ще става по иновативна технология при контролирани условия на растеж и добив в естествената им среда,  защитена от рапаните

Стефан Денков

Уникална дънна ферма за стриди ще бъде изградена на черноморското ни крайбрежие. Тя се прави по нова технология за отглеждане на двучерупчести видове в Черно море, дело на наши учени. Предизвикателството е голямо, защото става дума за развитието на видове, непознати за морето ни. И тъй като се извършва интродуциране (въвеждане) на чужди видове в нашето море, съгласно Закона за биологичното разнообразие за новото производство първо ще трябва разрешително от МОСВ. В случая по- интересното е, че технологията е иновативна и позволява производството на стриди да стане в естествена дънна среда, която ще бъде напълно защитена от рапаните и при условия на контролиран растеж и добив. Както е известно, заради господстващия от десетилетия пришълец, рапана, който се храни основно с лаври и възрастни форми на двучерупчести видове, всички инсталации за отглеждане на черноморски види са висящи, разположени под водната повърхност.

Илюстративно изображение.

Първоначално 

фермата тръгва като пилотен проект, 

за да се потвърди, че и в Черно море може да се отглеждат стриди по тази технология. Според изследователите дънното разположение на съоръженията няма да пречи на останалите стопански дейности и същевременно ще се позиционират в най-благоприятната естествена среда за растеж. Така се решават и продължаващите противоречия между интереса на производителите на миди, на корабите от каботажното плаване и  рибарите, чиито лодки  не могат да влизат в районите, заети от висящите инсталации. Още е пресен скандала, който възниква заради изоставените мидени инсталации край Маслен нос.

Проведените експерименти с иновативната технология на групата български учени показват, че от мечта вече става реалност приспособяването за живот на непознати видове, като стридите за естествената среда в Черно море. Предизвикателството е огромно, защото морският белтък от двучерупчестите организми става все по-актуален и търсен за трапезата на българина. Те са също така са експортна суровина за държавите, където традиционно се консумират големи количества стриди, каквито са Испания и Италия. Факт, е че Черно море е благоприятна среда за развитие на различни видове бели и черни миди, както и на благородната черноморска стрида. Голям стопански интерес, обаче представляват и тихоокеанската стрида, японската (манилска) бяла мида и стрида.

Вече информирахме за зародилата се преди няколко години идея за изграждане на една от първите у нас ферма за стриди, югоизточно от Кранево. Припомняме, че за отглеждането им  бе приложена технология със специални касети, които да се спускат с носещи въжета на 15 – 18 метра дълбочина, тъй като за стридите се изискват чисти води. В тях става първоначалното им развитие и след като достигнат определени размери се прехвърлят в по-големи съдове. Стридите се хранят с фитокланктон, който изобилства по нашето северно Черноморие.

В момента производството на стриди и бели миди се развива в Румъния, Украйна, Русия и Турция. Естествената среда за японската бяла мида и стрида са азиатските брегове на Тихия океан, на Япония и Филипините. Като аквакултура в Европа се отглеждат най-много във Франция, Италия, Испания и още няколко държави. В Черно море производството на японската бяла мида и тихоокеанската стрида вече е въведено в Румъния. В Украйна и Русия производството на двата вида се развива от 2007 година, Турция също не изостава. 

Според Руския институт за изследване на южните морета 

условията в Черно море са изключително добри 

за култивиране на японската бяла мида и тихоокеанската стрида. Ниската соленост на водата, количеството на фитоплактон – основна храна за двата вида, са много благоприятни за тяхното отглеждане. Обнародваните данни от изследванията на института показват, че условията в Черно море позволяват само за 16 – 18 месеца като аквакултури да достигнат стокова форма за пазара.

За темповете на развитието на тези аквакултури красноречиво говорят данните, които изнесе Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) към ООН. През 2016 год. изкуственото отглеждане на тихоокеански стриди е било над 25 пъти повече от количествата на свободния им улов. В същото време произведените като аквакултури японски (манилски) миди са надхвърлили 4 228 594 тона при 22 669 тона добити от улова им в моретата и океаните, тоест над 186 пъти повече.

Впрочем има сведения, че още в средата на ХVIII век в Англия е имало специализирани заведения за стриди, които от кръчми се превърнали общодостъпни места за истинско отдаване на деликатеса. От там  тези своеобразни стридени барове бързо са добили популярност в целия западен свят (вече има и в Букурещ).

Силен тласък в производството на стриди у нас се очаква с 

изграждането на демонстрационния център 

за тяхното отглеждане, който предстои да бъде изграден във Варна. Припомняме, че новината беше съобщена от доц. д-р Галин Николов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА). 

Още един такъв център щяло да има в Бургас, който ще бъде специализиран за изкуственото производство на калкан. Предложението на ИАРА било одобрено от Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и Черно море (GFСM ) по време на последното заседание, което се проведе в Атина. По този начин се давал старта за изграждането на центровете, което можело да приключи още през тази година.

По думите на д-р Николов демонстрационните центрове ще дават ноу-хау на всички желаещи да правят стопанства за тези деликатесни видове. Досега развитието на аквакултурите в нашите морски води било ограничено  до отглеждането на черна мида и по крайбрежието ни вече има десетки такива ферми. Развитието на технологиите вече давало нови възможности и сега идеята на демонстрационните центрове била да докаже пред бизнеса, че може да печели и от такива аквакултури, като стриди,  без да рискува, инвестирайки в тяхното производство. Отглеждането щяло да става в морето, като ще се използват и базите на Института по рибни ресурси – Варна, на ВВМУ „Никола Й. Вапцаров”. В работата на демонстрационните центрове ще се включат и учени от сродния на ИРР-Варна институт в Пловдив, от ИО- Варна, Тракийския университет и други. 

Стридите още не са популярни у нас, но с отварянето ни към европейските пазари, където се приемат за деликатес, ще стават все по търсен морски дар за българските потребители. Освен месото от ядката, ценни са и черупките им, защото съдържат до 90 на сто калций и са ценна суровина за производството на биохранителни добавки и лекарства.

Имаме писмо, изпратено от ИАРА

 до рибарските сдружения, в което се допитва за намерението да правят демонстрационни центрове, каза експертът от бранша д-р Йордан Господинов, председател на УС на Консултативния съвет за Черно море (КСЧМ).

Идеята среща пълната подкрепа на рибарите, даже искаме тези центрове да обхванат не само морски, но и сладководни аквакултури. В случая, обаче от ИАРА са пропуснали да потърсят съдействието и на Консултативния съвет за Черно море, затова тази тема не е разглеждана на работна група в КСЧМ, но въпреки това напълно подкрепяме идеята, допълни председателят й.

По неговите думи развитието на аквакултурите става основен приоритет в политиката на ЕК, насочена към съхраняването на рибните ресурси в европейските морета. В тази връзка той държи да отбележи и още нещо много важно. Ведомствата и другите държавни организации, свързани с рибарството, още не са почнали да търсят съдействието на Консултативния съвет, когато обсъждат и решават въпросите, засягащи бранша. Вярно, в рибарските сдружения и в КСЧМ сме едни и същи хора, но факта, че го пренебрегват във форумите с национално значение е голям пропуск. Защото точно Консултативният съвет за Черно море е създаден по инициатива на ЕК за да има пряка връзка между неговите органи и нашите рибари, която да помага за прокарване на европейските политики в този особено важен отрасъл. Получаваме писма и имаме обратна връзка от ЕК, в които благодарят за препоръките, съветите, становищата и мненията, които даваме към ГД МОРЕ. за дребномащабния риболов, за квотите за калкан и др. И това, което МЗХГ, МОСВ и ИАРА решават съвместно с бизнеса, спокойно може да бъде да бъде прокарано от КСЧМ в Брюксел, където имаме голяма тежест, подчерта д-р Господинов.