Защо не действа договорката за моряшките договори?

За допуснато едномесечно удължаване на подписаните контракти, от ITF и трите международни работодателски организации в началото на пандемията, припомня председателят на Моряшкия професионолен съюз Иван Велков

Стефан Денков

Какво да се прави със задълбочаването на проблема с COVID-19: подписаните моряшки договори ще бъдат ли прекратявани, ще има ли възможност за допълнително удължаване? По този изключително наболял въпрос още в началото на пандемията Международната федерация на транспортните работници (ITF)  организира дебат в  International Bargaining Forum (IBF), включваща ITF и Joint Negotiating Group (JNG) – сдружение на трите международни работодателски организации. Това са International Maritime Employers’ Council (IMEC), действаща основно в Атлантическия регион, International Mariners Management Association of Japan (IMMAJ) и Korean Shipowners’ Association (KSA) – в Тихоокеанския регион. И четирите структури се обединиха около решението да се даде право на корабособственика сам да може да удължава допълнително до един месец срока на контракта, който е подписал с моряка без да има претенции от страна на ITF, заяви пред Maritime.bg Иван Велков, председател на Моряшкия професионален съюз.

По принцип договорите се сключват с опцията за преждевременно или закъсняващо приключване в рамките на плюс, минус един месец – обясни синдикалистът. Тоест сключен е за четири месеца, но може да се прекрати в рамките, след края на третия до края на петия месец. До момента възможността за пректатяване беше право и на двете страни: корабособственика и моряка. В случая заради COVID-19 

бе даденото едностранно право на работодателя.

За съжаление нещата се задълбочиха с развитието на пандемията – продължи Иван Велков. Не стана само с това едномесечно удължаване. И започна да се мисли как да се облекчат условията на труд на корабите, така че да се минимизират ситуациите, водещи до преумора и нарушаване правата на моряците. Тогава корабособствениците бяха призовани да намаляват работите, които се извършват на борда. Тоест да се минимизират допълнителните дейности (поддръжка, ремонти и т.н.) така че времето на ангажираност да не надвишава девет, девет и половина, максимум десет  часа в денонощието, за да има достатъчно време и за почивка на моряците. Международната трудова конвенция от 2006 год. (МТК -2006) на Международната организация на труда (ILO) изисква максималното седмично работно време да не надвишава 72 часа, но това не означава всеки ден то да бъде поне 10 часа и отгоре. 

За съжаление всички тези договорености в IBF се отнасят само за онези корабособственици, които да подписали договори с ITF – добави председателят на Моряшкия професионален съюз. За останалите няма  такова ограничение. Той припомни, че Международната организация на труда в МТК 2006 дава възможност държавите да избират, дали да определят максималната продължителност на работното време или минималната продължителност на почивката. 

И тук имаше спорове – продължи Иван Велков. Някои държави възприеха и 

двете норми в своето законодателство

Но други, където корабособствениците имаха много по-силно влияние, приеха удобното за тях. Една такава държава е България – каза той. По неговите думи  в нашия Кодекс на труда е записано, че до 56 часа може да бъде максимална продължителност на седмичното работно време и това се отнася за всички работници. Когато са приемали измененията в Кодекса на търговското корабоплаване председателят на Моряшкия професионален съюз предложил да се въведат и двете норми, за да се получи възпиращо въздействие. Обаче накрая била  приета само нормата за минималната продължителност на почивката, която е 10 часа в денонощието. И тук идва въпросът: Останалите 14 часа могат ли да бъдат работно време? Защото, ако е така, колко ще се получи за една седмица?! Събрани за 7 дни излизат 98 часа, което е недопустимо по КТ- подчерта Иван Велков. А да не говорим, че тези 10 часа почивка през денонощието заради вахтата обикновено се разделят на две: едната 6 и другата 4 часа. Освен това, ако на кораб под български флаг се работи повече от 56 часа на седмица ще е нарушение на Кодекса на труда, тъй като в Кодекса на търговско корабоплаване няма друга норма за максималното работно време. За съжаление няма кой да контролира максималното седмично работно време. 

Другият момент е, че някои корабособственици в момента 

подписват договори много по-дълги 

от стандартните 4-5 месеца и така допълнително увеличават голямото натоварване на моряците – каза още синдикалистът. МТК- 2006 не определя, какъв да е срокът на договора. В колективния стандартен договор на ITF е приета продължителност до 9 месеца. След кризата от 2008 год. някои корабособственици започнаха първо да удължават контрактите на изпълнителския състав, после и на част от офицерите, които са на по-ниски длъжности (втори, трети пом. капитан, механик). Видите ли, били млади и можели да издържат! Целта им е да спестяват от разходите за смяна на екипажите.  За съжаление някои корабособственици минават всички разумни граници и казват: Подписваш договор за шест месеца плюс, минус още  два в полза на корабособственика. Последният сам решава кога изобщо да го смени. Морякът остана безгласен. И с възприетата норма за 10 часа почивка в денонощието се дава възможност да се стигне до силна преумора и от там до сериозни инциденти на борда на кораба. 

Има и още един момент, който се отнася за 

корабите с интензивна експлоатация –

 допълни Иван Велков. Това са корабите, които посещават много пристанища за кратко време и тогава просто няма как да се спазват нормите, за които говорим. Тук въпроса, който корабособственикът трябва да реши е повече от експлоатационен характер, примерно като направи смените на по-кратък период или увеличи броя на екипажа. Всъщност това трябва да е неговото решение, за да не допуска преумора, която би довела до трудова злополука с някой от моряците. И той има интерес да го прави, защото след злополука на моряка ще трябва да му бъде заплатено обезщетение, което в някои случай е твърде високо.

Що се отнася до отчетените оплаквания на моряци, председателят на Моряшкия професионален съюз каза, че в момента при тях няма нито едно. В същото време пристанищните власти контролират само това, което изисква вътрешното законодателство (за почивка през денонощието). Не гледат, дали се спазва нормата за максималното работно време. Пък и за съжаление този въпрос се оказва, че не е първостепенен за моряците, за да се жалват.

Морякът се интересуват най вече от това, колко ще получат и не пита, какво и колко ще работи – продължи Иван Велков. Изненадва се, когато разбере, че трябва да работи повече от 10 часа, а получава за 8 часа труд, колкото е по договора му. Но когато предварително са се разбрали за това, за него няма проблем. Другите основни причини да се оплакват са храната, после битовите условия. Моряците така ги степенуват. Що се отнася до преумората жалбите са единични случаи. Общо взето, след като мине рейса и е доволен, че си е получил парите, само ще махне с ръка и после сам си решава, дали отново ще се качи при този корабособственик или при друг.

На въпроса, 

какво може да посъветва моряците, 

синдикалистът не се ангажира с еднозначен отговор. Защото имало две различни гледни точки. Едната е на моряка, който е на кораба и другата на моряка, който чака да се качи. Единият, който е на кораба пита, кога ще го сменят. Другият бърза, колкото може по-скоро да се качи, защото трябва да идват пари. Той става особено нетърпелив, ако има планирани едни разходи в семейния бюджет, а заради удължения му престой те силно са се увеличили; да не говорим за безизходицата, ако изплаща голям кредит, както е при повечето моряци. В това отношение красноречив пример са моряците от пасажерските кораби. При тях заплатите са най-високи и естествено са планирали най-големи семейни разходи за не малък период, а точно там всичко спря за неопределено време напред, заради COVID-19. 

Бедата е, че никой не знае, колко ще продължи тази пандемия, а и дали после няма да ни връхлети някоя друг не по-малко опасна. Затова единствената препоръка, която Иван Велков може да даде на моряците предварително да се консултират с профсъюза за своите права и да внимават при сключването на контрактите.