Морският бизнес помага на ТУ – Варна в новите форми на обучение

Какво правят в Техническия университет – Варна за преодоляване на проблема с дефицита на технически кадри за морския бизнес и отлива от инженерните специалности във висшите учебни заведения.

Стефан Денков

Завършва един експериментален цикъл в подготовката на млади инженерни кадри, в който морският бизнеса много помогна, ние също отговорихме адекватно. Става дума за нова форма на обучение в Технически университет – Варна, организирана съвместно с Българската национална асоциация по корабостроене и кораборемонт (БНАКК), която тръгна преди четири години в условията на задълбочаващ се дефицит на технически кадри, заяви пред Maritime.bg доц. д-р Петър Георгиев от катедра „Корабостроене, корабни машини и механизми” към университета.

Техническият университет участва във форума за предимствата на „синята кариера” във Варна

Българската национална асоциация по корабостроене и кораборемонт обединява над 45 фирми от бранша: кораборемонтни, корабостроителни, пристанищни, проектантски, нейни членове са и ТУ – Варна, ЦХА и други, каза доц. Георгиев. Миналата година в Асоциацията  отпечатаха няколко хиляди брошури, в които бяха представени възможностите за обучение и реализация в корабостроенето и кораборемонта. И представители на нашата специалност в ТУ – Варна и асоциацията проведохме кампания под формата на забавна презентация по училища във Варна и цяла Североизточна България, допълни той. Трудно можело все още да се говори за получения ефект, но сега преди матурите се били записали  40 на сто от заявените бройки по специалността.

Как тръгна експерименталният цикъл, 

който организирахме заедно с БНАКК? -продължи доц. Георгиев. От асоциацията номинираха свои служители, на които платиха таксата на обучение при нас и така ги стимулираха да завършат бакалавърска степен. От своя страна ТУ подходи гъвкаво и направи учебните часове за тях да бъдат след 5 часа след обед. Започнаха 16 човека и тази година завършват 11 от тях. В момента няма нови номинации от фирмите, но при нас дойдоха момчета, които също работят, знаят за тази форма на редовно обучение и някои от тях се записаха само заради това че я предлагаме, допълни доц. Георгиев. По неговите думи сега в правилника им е записана формата на вечерно обучение и е като тази, която вече експериментираха. Тя е гъвкава форма, която отговаря на съвременни нужди – не си губят работата, като в същото време могат да се обучават. Някои от записаните са на 40-годишна възраст и като студенти получават дори стипендии за отличен успех. 

Можем да обобщим, че по този начин съвместно с бизнеса се реализира 

идеята за вертикално развитие в кариерата 

на младите хора, подчерта доц. Георгиев.

Особено е актуално това, което споделя пред Maritime.bg доц Георгиев. Факт е, че има голямо търсене на инженерни кадри в морския бизнес. Въпреки продължаваща епидемиологична обстановка, породена от  COVD-19, която неминуемо дава своето отражение върху развитието на бранша, макар все още да не е възможно да се оцени напълно как и с колко.  Има много проектантски бюра, кораборемонтни и корабостроителни фирми, като „Булярд”, „КРЗ Одесос”, „Терем”,” Делфин”, които постоянно търсят инженерни кадри.

Вярно, специално корабостроенето днес преживява трудни години в цяла Европа, заради експанзията на Китай, Южна Корея, където строителството на кораби получава дотации от държавата и цените са  несравнимо по-ниски. Например една силно развита в този отрасъл страна като Финландия не може да си позволи да прави кораби за насипни товари – по-евтини са като изделие, а труда там е скъп. Впрочем никой в Европа вече не строи бълкери, защото са нерентабилни, като производство. Затова във Финландия, Германия и др. се насочиха към строежа на големи пасажерски съдове, които по принцип са скъпи.  Пандемията, обаче удари точно тези поръчки. Доц. Георгиев даде за пример вече поръчаните в европейска страна пасажерски кораби от голяма азиатска компания. Те са със специална постройка, защото азиатските семейства имат много деца и в кабините трябва да има повече детски легла, за да се събира цялото домочадие. И сега същият този корабособственик отказва поръчката, по причини предизвикани от COVID-19.

Разбира се, 

браншът у нас не спира да работи – 

наскоро „Терем” предаде плаваща ракетна и артилерийска мишена на ВМС, очаква се  през август да се сключи договора за строителство на военните кораби на България с участие на наша фирма. Кораборемонтът също върви. Тоест нужни са кадри. 

И сега, какво се получава при нас? – казва още доц. Георгиев. Тъй като има голямо търсене на специалисти с технически профил в бранша, а няма достатъчно предлагане на трудовия пазар, вземат се на работа инженери с различни специалности, стига да имат мотивация да се занимават с корабостроене, кораборемонт, проектиране на кораби и т.н. Например, варненски проектантски фирми наемат специалисти, завършили океанско инженерство, експлоатация на флота и пристанища, дори индустриален дизайн. Защото те в своето обучение са запознати по принцип с компютърното 3D моделиране и др. и могат лесно да преминат към моделирането на кораба. Но професията на инженера-корабостроител изисква специфични знания и умения, които не притежава машинният инженер,  и сега имаме много желаещи за нашата магистърска програма по корабостроене и морска техника, обясни доц. Георгиев.

През миналата година са имали 12 кандидати за магистърска програма, от които половината били точно такива. Тази година също имали такива кандидати. В специалността се предлагат две магистърски програми: една магистърска програма от три семестъра за тези, които са от специалност „Корабостроене и морска техника” и друга от четири семестъра, за всички останали, завършили други технически специалности. Те стартират своето обучение от месец февруари, за разлика от старта през септември на стандартната академична учебна година, подчерта още доц. Георгиев.

В момента сме в процес на разработване на 

нови профилирани магистърски програми, 

насочени към дадени професии. Например, когато някой от тях работи (а такива са повечето) и е в проектантска фирма, ще предложим програма близка до дейностите, които извършва в нея (използване на специален софтуер, 3D моделиране, якостни анализи и т.н.). За онези, които са в корабостроенето и кораборемонта – за тях пък ще има повече конструкции, технологии, и т.н. Тоест всеки от тях ще надгражда своите знания близо до дейността, която извършва и така ще сме максимално полезни в неговата производствена работа, допълва доц. Георгиев. 

Вижте още: