Варна ще има градска марина догодина

За дългоочаквания нов генерален план на пристанище Варна, за стартиращото удълбочаване на двата подходни канала към неговите терминали, за появилите се коментари, кой ще се възползва  от реализацията на този проект и по ред други въпроси, свързани с развитие на порта, разговаряме с инж. Ангел Забуртов, генерален директор на ДП „Пристанищна инфраструктура”

Ангел Забуртов

-Докъде стигна разработването на новия генерален план на пристанище Варна?

-Изработването на генерален план на пристанище Варна е изключително важен проект. Той определя приоритетите за дългосрочно развитие на пристанището. Дейностите в обхвата на поръчката са структурирани в пет етапа. В момента сме на трети етап. Изготвено е заданието за проектиране на генералния план. След като получи одобрение от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на министъра на регионалното развитие и благоустройството ще преминем към последните два етапа, които обхващат изготвяне на генералния план и влизането му в сила. 

– Обявихте, че в средата на тази година започва удълбочаване на двата подходни канали на пристанище Варна. Как върви работата по неговото изпълнение?

– След изграждането на терминал Варна – Запад и прекопаването на Канал 1 и Канал 2 преди време, това е най-голямата инвестиция, която се прави във Варна. Проектът е стратегически не само за Варна, но и за България като морска държава, защото достъпът на корабите от Черно море до повечето терминали се осъществява посредством Канал 1 и Канал 2. Те са изградени през 1976-а и 1978-а година и не съответстват на съвременните тенденции за увеличаване на големината на корабите. 

Проектирането завърши в средата на 2020 година и предстои да пристъпим към изпълнение на драгажните и строително-монтажни работи.  Надяваме се догодина вече да имаме удълбочени канали и терминали, които да са съобразени с приемането на кораби с газене до 13,5 м. Това е с 2 мера повече от газенето в момента и е достатъчно за пост-панамакс кораби или до 60-70 хил. тона, както и за контейнеровози с капацитет 3-5 хил. TEU.  

– Как ще коментирате появилите се в някои медии твърдения, че това се прави заради пристанището на ТЕЦ-Варна, която е собственост на Ахмед Доган? 

-Терминал „ТЕЦ Езерово“ е част от пристанище Варна. Както е известно пристанище Варна се състои от много терминали. Някои от тях са публична държавна собственост, някои са концесионирани – като терминал „Леспорт“, други са частна собственост, като ПЧМВ и „Одесос ПБМ – Варна“. Има и редица терминали със специално предназначение, като ПЧМВ, КРЗ „Одесос“, СТФ, „МТГ – Делфин“, „Марианопол“ и „ТЕРЕМ – КРЗ Флотски арсенал – Варна“. Най-големият терминал е „Варна-запад”. Той е с най-голям товарооборот от всички терминали на нашите черноморски пристанища. Там е съсредоточена индустрията на Варна. 

Така че по протежението на Канал 1 и Канал 2 има много терминали, като „ТЕЦ Езерово“ е само един от тях. Възможността за достигане до тях се осигурява чрез обща техническа инфраструктура, която е публична държавна собственост.  

Освен това пристанище Варна продължава да се разраства. Вече има одобрени проекти за разширение на съществуващите и изграждане на нови терминали. Става въпрос за Интермодален терминал- Варна, „Пристанище за обществен транспорт с регионално значение за горива – Варна“, „Пристанище – Логистичен център Варна“, пристанище за обществен транспорт с регионално значение „Езерово“ и пристанище за обществен транспорт с регионално значение за насипни и наливни неопасни товари – Белослав. 

Една от мерките в интегрираната транспортна стратегия за разрешаване на проблемите, свързани с транспортната достъпност, е именно за удълбочаването на каналите. Така ще се постигне съответствие между съществуващите възможности на корабните места в отделните терминали за приставане на съответните разчетни кораби, както и осигуряване на необходимите условия за развитие на всички терминали в съответствие с добрата морска практика по отношение на условията за безопасно корабоплаване. Целта е цялостно и дългосрочно решение на настоящите проблеми за подход и маневриране на корабите и бъдещите потребности от нови маневрени зони, съобразно инвестиционните проекти на операторите на терминалите. 

– И все пак има твърдения, че удълбочаването на каналите е в ущърб на терминал Варна – Изток, който вече е със затихващи функции? 

– Още при проектирането и изграждането на „Варна – Запад” е била заложена концепцията, че товарните пристанищни дейности следва да се извършват извън пределите на населените места, където има удобни сухопътни връзки до републиканските пътни и железопътни мрежи, каквито са създадените на „Варна – Запад”. 

Постепенното „изтегляне“ на тежките дейности от „Варна – Изток” към вътрешността на Варненското и Белославското езеро е абсолютна необходимост.  Тя се обуславя от близостта на „Варна – Изток” до града и свързаните с това проблеми по обслужването с автомобилен транспорт и екологично замърсяване от товарната дейност, както и от предстоящото развитие на новите терминали. Така че реализирането на концепцията за прекратяване на товарната дейност в по-голямата част от терминала и превръщането ѝ в зона за обществен достъп, ще продължава поетапно. 

– Още какви инфраструктурни обекти предстои да бъдат изпълнени през тази година?

-Инвестициите за 2020 година отново са насочени към обекти от базовата инфраструктура на пристанищните терминали, предоставени за управление на ДППИ. Предстои втори етап на ремонт на вълнолом Варна, като реализацията на обекта ще бъде съобразена със законовите изисквания за забрана на строителството през летния сезон. Предвидено е и възстановяване и ремонт на пасарелката и парапети по вълнолома. Продължават дейностите по възстановяване на настилки в терминал „Варна – Запад”,  в района на 3-то, 4-то, 5-о и 15-о корабно място. На „Варна- Запад” е предвидено и възстановяване на проектните параметри на подкранови пътища, жп коловози и стрелки. На пристанищен терминал „Варна-изток” се извършват ремонтно-възстановителни работи на настилки в тила на 3-то, 9-о, 11-о и 12-о корабно място, както и на кейовата стена на 12-о корабно място.

– А по отношение на развитието на зоната за обществен достъп?

-Предстои да продължим да развиваме крайбрежната зона в посока на това там да има круизен терминал, търговски, развлекателни и други туристически съоръжения. Планирано е изграждане на понтонни кейове на терминал Варна – Изток, които ще дадат възможност за заставане и домуване на яхти. В подготовка е процедурата за изработване на технически проект за обекта. Така че, живот и здраве, догодина във Варна ще имаме градска марина. И тя ще бъде оперирана от ДППИ по най-съвременния начин, както по цял свят. Ще се стремим да предоставяме най-добрата услуга за всички яхти. Ако направим стоянки за сто яхти и за една година ги напълним, след това ще направим и за още сто. 

-Можем ли да бъдем оптимисти за развитието на пристанище Варна?

– Абсолютно. Kакто винаги съм казвал, силата на Варна е във възможността за индустриално развитие и за логистични  хъбове с добавена стойност. Пристанище Варна има прекрасни дадености за развитие – цялото Варненско и Белославско езеро, целият комплекс до „Варна – Запад”. Виждам голям потенциал за индустриално и логистично развитие в района на пристанището. Варна ще става все по-привлекателно място за развитие на икономиката, индустрията, логистиката и дистрибуцията.