Варна има Морска астрономическа обсерватория

Страната ни има огромна нужда от подобни космически центрове, които да наблюдават не само астрономически обекти, но и неработещи вече и станали опасни изкуствени спътници, твърди доц. д-р Веселка Радева от ВВМУ ”Никола Й. Вапцаров”

Астрономите сме много разтревожени (моряците също са астрономи), защото около Земята има хиляди работещи спътници и няколко стотин хиляди вече неработещи, които при сблъскване се превръщат в опасен летящ боклук. Това заяви пред Maritime.bg  доц. д-р Веселка Радева, ръководител на Планетариума и Морската астрономическа обсерватория  в Морско училище, вицепрезидент на Европейската асоциация за образование в астрономията. По нейните думи тези отпадъци вече са образували тъй нар. гробищна орбита (виж снимката). 

Да, около нашата планета вече има огромен пръстен от страшно много боклуци, които са опасни – подчерта доц. Радева. Защото когато лети космическа станция, кораб, сонда или каквото и да е друго, има опасност да бъде уцелено от мъничка отломка от този боклук, движеща се с огромна скорост. Безумно сме замърсили космическото пространство над Земята и сега проблемът е, че трябва да бъде изчистено. Но за да стане това на първо място са нужди повече космически центрове, от които да се наблюдават и да се знае всеки момент какво и колко има. 

Точно с тази цел е създадена Астрономическата обсерватория в Морско училище – обясни ръководителят на Планетариума и Морската астрономическа обсерватория.

Още не е забравена голямата тревога около 

падането на неработещата китайска космическа станция 

през април 2018 год. Вдигна се голям шум, защото си беше наистина страшно. Тази станция, както беше в орбитата си, трябваше да започне да се разпада над Испания, основната й (най-опасна) част да падне над Рим и останалите отломки да минат през София, Враца и до Варна – продължи доц. Радева. За съжаление ние, понеже не сме членове на Европейската космическа агенция (Космосът сякаш не съществува за нашата държава!), не получавахме информация кое, къде и как минава. Всъщност, когато пада една станция обикновено се контролира до самото й приводняване в океана. Но китайците много рано загубиха контрола върху нея и тя падаше неконтролируемо под въздействието на земната гравитация. Благодарение на това, че много радиотелескопи я наблюдават  можехме да определим точната й орбита, къде ще падне и къде ще даде много поражения. Беше много опасно, можеше да има много щети и жертви. Почувства се нужда в държавата някой да дава информация, какво се случва на небето. За съжаление такава не получавахме и поради нейната липса беше решено в Морско училище да създадем своеобразен космически център за следене на падащата станция Тян Гун1- каза още доц. Радева. 

Какво представлява този космически център? 

Звездната зала на планетариума я превърнахме в център за следене на полета на падащата китайска станция. На няколко големи екрани проследявахме по интернет цялата налична информация от достоверни научни организации, които показват пътя на станцията. И ние с екип от преподаватели, математици, студенти давахме непрекъснато дежурство – 24 часа в денонощието, за да следим и изчисляваме предварителната орбита. Много ни помагаха и колеги от Националната астрономическа обсерватория на Рожен и Астрономическата обсерватория на Шуменския университет, където съм работила известно време – допълни доц. Радева. И така изчислявахме точно, къде, как се движи станцията, за да можем да даваме прогнози, какво се случва. Наистина беше много трудно! Непрекъснато търсехме информация и от българи, които работят в други космически агенции. В центъра бяхме не повече от десет човека и това продължи 10 денонощия. В 3 часа през нощта – вече не помня точната дата, космическата станция падна в океана. Стана неочаквано за нас. Ние тук бяхме определили на база на данните на каква височина, ще започне  разпадането й. То трябваше да започне над Испания и да мине по трасето и над България. Получи се официално съобщение по Си Ен ЕН, в което потвърдиха че станцията паднала от много голяма височина в океана. Предполагаме, че са й „помогнали” да се приводни, но не знаем по какъв начин и кои са го направили. Впрочем това няма никакво значение в случая. Важното, че приключи благополучно.

Какво беше полезното от всичко това? Разбра се, че България има огромна нужда от космически центрове, които да се занимават с наблюдаването не само на астрономически обекти, но и на тези опасни наши изкуствени спътници, които вече не работят. 

Сега на небето става още по-страшно 

с изстрелването на хиляди нови изкуствени спътници, които ще осигурят иначе прекрасни интернет връзки. Но в резултат на това ще имаме хиляди нови движещи се точки на небето, които са изкуствени спътници и само след четири години ще се превърнат в боклуци (толкова е живота им).  На тяхно място ще бъдат изстреляни нови. И ние астрономите няма да можем да изследваме астрономическите обекти, защото тези спътници като минават излизат на нашите снимки като черти, които надраскват всичко- астероиди, галактики, звезди и няма да можем да ги изследваме. Екипът на Елън Мъск предложи идеята, да боядисат в черно светещите слънчеви панели на спътниците, за да не пречат на астрономическите изследвания. Но нали тогава черни точки ще минават през снимките и пак ще ни закриват информация?!. Колкото и да протестираме астрономите, това е факт. А да не говорим, какво ще се случи с всички тези боклуци, които остават. Много бавно и трудно ще бъде тяхното  събиране, въпреки че вече има проекти по космическа екология.

В тази връзка доц. Радева сподели, че от 12 години работи с ученици по един конкурс на НАСА за създаване на колонии ( градове) в Космоса. И там винаги печелят призовите места, като веднъж спечелиха и Гранд приз- най- голямата награда в конкуренция с 3000 проекта от 9 000 ученика. И това е точно с 

проект по космическа екология. 

Разработваха космически град, която се наричаше Зелен Космос и имаше точно такава цел, да изчисти космическото пространство от всички боклуци. 

Един от най-личните ми върхове беше на галавечерята на конференцията на НАСА и Американското астрономическо общество, когато тримата наши младежи представиха българския проект и съвсем спокойно казаха на най- добрите специалисти на НАСА: „Какво правите в Космоса, който вече е страшно замърсен? Всички вие решавате нещата на парчета и накрая няма никакъв екологичен ефект. Хайде да направим един град, в който всички заедно да работим и да изчистим близкото земното пространство!” Бяха изумени, бяха впечатлени. Тези момчета бяха България в очите на света. И след това решиха всяка година да организират научна секция по космическа екология на НАСА и разработват вече свои проекти. Всяка година с ученици успешно участваме в младежкия конкурс за проектиране на космически колонии.

През 2020 година отново спечелихме с проект, в който участват ученици от Профилираната  гимназия по ИТ „Екзюпери“. Този път той е за Космическа академия. Учениците направиха проект на университет в Космоса, който да обучава астронавти, космически инженери и други специалисти, които ще живеят и работят в космическото пространство. Този университет е с филиал на Земята, между другото тук, близо до Варна. Половината от неговата програма е за тренировки в морето, другата половина- на брега. Учениците планираха как ще се тренират космическите ученици и студенти, какви ще са учебните програми. Разработиха специални уроци със своите учители по физика и астрономия, където да прилагат най- новите методи за обучение. Фантастични сферични модули за тренировки с гравитация и въздух, без гравитация в Космоса. Когато на младите хора, били студенти или ученици им се даде възможността, идеите- хайде да направим това!- и те започват да търсят най- доброто решение. То винаги се получава.

Сега предстои  разрастването на космическия център с нови изследователски, образователни задачи. А също – и популяризаторски. Защото Планетариумът е не само на Морското училище, а и на Варна, на България. Да не забравяме, че над нас светят звезди и че около нас има много и земни и космически проблеми – добави доц. Радева