Доц. д-р Николай Вълчев: Засега “Академик“ ще продължи да плава

НИК „Академик“ | снимка: архив, Maritime.bg

За новите предизвикателства пред Института по океанология към БАН разговаряме с новия му директор доц. д-р Николай Вълчев. Неговата научна кариера започва през 1998 година като докторант в секция „Динамика на бреговата зона“ на ИО, където минава през всички научни степени. От 1 февруари т.г. след конкурс става директор на института.

доц. д-р Николай Вълчев

– В както състояние поемате Института по океанология и как виждате неговото развитие?

Мисията на института е да бъде национален морски научен и експертен център, интегриран в европейското научно пространство. От тук стратегическата цел на всяко негово ръководство е да утвърждава ролята му на елитен център за океанографски изследвания в района на Черно море, който да е способен да се впише в съвременната конкурентна среда в международен, регионален и национален план. В тази насока Институтът по океанология много държи на вече изградените близки връзки и сътрудничество със сродните институти, учебни заведения, университети, като ВВМУ „Никола Й. Вапцаров“, СУ „Св. Климент Охридски“. 

Що се отнася до състоянието на института, в което го поемам, то определено е много добро, както в институционално и научно изследователско, така и във финансово отношение, благодарение на далновидното ръководство на досегашния директор проф. Снежана Мончева и нейния управленски екип.

– Каква ще бъде новата управленска програма?

Тя се базира на три основни градивни елемента. Първият, това са хората, което означава, че за нас най-голямо значение има научния състав, неговото кариерно израстване при спазване на принципите за равнопоставеност и прозрачност. Вторият – високото качество на научните изследвания, което е невъзможно без съвременна научно изследователка инфраструктура. И като резултат, повишаването на конкурентоспособността ни, за да можем да отговорим на националните и европейски предизвикателства.

В стратегически план от голямо значение е да успеем да привлечем повече млади учени на различен етап от тяхното обучение. А също и постигането на баланс между фундаменталните и приложни изследвания, за да увеличим иновативния потенциал на института. Това е особено важно, тъй като голяма част от финансирането на института идва от приложните изследвания. Но без те да бъдат подкрепени от достатъчно фундаментални постижения, не бихме могли да запазим нужния баланс и експертната възможност да продължаваме да бъдем полезни в приложните направления. 

Не на последно място, за нас е много важно укрепването на връзките с морската индустрия чрез съвместни действия в полето на общите ценности и интереси. Искаме да работим с този бизнес, който е загрижен за проблемите на Черно море и нашите общи усилия да бъдат насочени към тяхното решаване.

– Привличането на младите кадри е сериозен проблем за всички институти у нас, как смятате да го решите?

Наистина това е много сериозен проблем, защото без подмладяване на състава няма как да се гарантира развитието в дългосрочен план. Неговото решаване се превръща в основна задача за новото ръководство на Института по океанология. В тази връзка, смятаме да разработим стратегия за привличане на бъдещи млади кадри. В нея ще обединим всички съществуващи добри практики, като участие в обучението на различните образователни равнища, по-широкото медийно присъствие, разпространяването на резултатите от проектите. Залагаме на националното и международно сътрудничество, на възможностите за гражданска наука, които се появяват в последно време, както и на различни просветителски кампании. И всичко това да бъде обхванато от една стратегия, която целенасочено ще следваме. И се надявам още в този наш мандат да увеличим потенциала на института с ново попълнение от млади учени.

– Споменахте за съвременната научна инфраструктура, ще залагате ли занапред на проекта за пътната карта и на създадения консорциум между различните институти за нейната реализация?

Да, този проект е актуален и е под ръководството на проф. Атанас Палазов. Наистина, той включва голяма част от морските институции във Варна. По принцип в БАН проектното финансиране е основен източник за изграждане на съвременна научна инфраструктура. Проблемът с пътната карта за развитие на инфраструктурата е, че може би станаха твърде много проектите, които са под нейната шапка, в резултат на което се отпускат недостатъчни финансови средства за постигане на поставените цели. Размерът им не е този, който бе заложен в първоначалната идея за пътната карта. Това не позволява дългосрочно планиране за осъвременяване и обогатяване на научната инфраструктура. И като цяло, ефективността на тази пътна карта чувствително намалява. Разбира се, все пак има ефект. Институтът по океанология, наред с всички останали участници в консорциума, надгражда научната инфраструктура, нужна за съвременни изследвания, която да бъде предоставяна и на всички други заинтересовани страни с експертен капацитет да я използват.

– А какво става с идеята за нов научно изследователски кораб?

По принцип, точно в проекта по пътната карта МАСРИ, за която говорех, беше заложено построяването на съвременен малък научноизследователски кораб, който би бил подходящ, както за дълбоководни, така и за крайбрежни изследвания, което е нашата мечта и цел. Но поради проблемите, свързани с финансирането, за които споменах, неговото построяване вероятно няма да бъде възможно. Ръководството на Института по океанология в продължение на години с активната помощ на ръководството на БАН се опитва да намери решение на проблема. Въпреки проявеното разбирането от отговорните институции и Министерския съвет, обаче нужната сума едва ли ще бъде отпусната. Взаимно приемливо решение може да се търси, ако собственик на новия НИК е подходящо министерство, а кръгът от оператори се разшири с цел максимално уплътняване на корабното време.

От друга страна, както стана известно в публичното пространство, излезе обществена поръчка за закупуване на нов научноизследователски кораб от името на ВВМУ, като анонсът е, че той би бил предоставен за ползване от морски научноизследователски институти. Принципно, това е добра новина. Нашето безпокойство е свързано с факта, че този научноизследователски кораб ще бъде твърде голям за част от нашите задачи, които изпълняваме в плиткия шелф и в крайбрежната зона. От друга страна, той най-вероятно ще изпълнява мисии в Антарктида през определена част от година, тоест няма да бъде на разположение за нашите задачи, обвързани с мониторинга по две ключови европейски директиви (за водите и за морската стратегия), които се изпълняват със строга регулярност във времето. Затова, ние ще продължаваме да разчитаме на НИК „Академик“, като желанието ни е да го запазим за още един цикъл след предстоящия през 2022 година класов ремонт, за да остане като алтернатива за изследванията ни в необходимите времеви и пространствени рамки.

Вижте още: