Моряшка история: Защо кап. Буги беше любимец и на великия Тодор Колев

Тези дни станаха 12 години, откакто отплава в небитието капитан Стоян Щерев Петров, известен много повече като Капитан Буги и още приживе станал една от моряшките ни легенди. Такива имена не се забравят, ето и сега: във фуйсбук беше припомнена датата, на която е починал, дори имаше стихотворение за него, написано от моряк, на който ясно е бил кумир. 

Едва ли има по-голям моряшки колорит от него! За някои той е просто скандалджията, побойника (преди време имаше такава реакция след публикуване на първите спомени за него). Само че, защо тогава великият Тодор Колев, когато направи поредното си телевизионно шоу „Как ще ги стигнем американците” във Фестивалния комплекс, покани за участник в него не кой да от Варна, а точно капитан Буги?…

За онези, които са били момчета през 60-те години, Буги беше живият образ от плът и кръв на моряка от романите на Джек Лондон. Пък и съдбата му беше точно такава: сирак, от малък се бори с живота, рибар, после моряк в СТФ. Тренира бокс, атлетичен с обветрено, малко грубовато лице с изсечени волеви черти. Още тогава тръгнаха легенди за неговите подвизи и много варненски момчета мечтаеха да станат моряци като него. Носеше се от уста на уста, как със страшния си юмрук раздавал правосъдие на улицата, ако – не дай си Боже! – някой се опита да обиди момиче (нищо общо със сегашните мутри!).

Самороден философ, поет и художник. Буги завършва вечерната гимназия и техникума по корабоплаване, после задочно специалност „Навигация“ във ВВМУ „Никола Й. Вапцаров“. Стига до старши помощник-капитан на корабите „Вежен”, „Славейков” и „Славянка”. После застава на капитанския мостик на пътническия хидробус „Антон Прудкин” и повече от 16 години радва хилядите пътници по нашето крайбрежие с колоритния си моряшки фолклор, след което корабът е продаден на гръцки корабособственик.

Капитан Буги се пенсионира на 30 декември 1999 година, но ръководството на Параходство БМФ го оставя на работа до 1 март 2000 година, до окончателното предаване на кораба.

Ето някои спомени на моряци, които са били близо до капитан Буги (записах ги преди няколко години). В тях няма от зашеметяващите истории за морски изпитания; всеки прибавя щрихи от неговия образ, както се прави мозайка от събираните след прибоя разноцветни камъчета на морския бряг.

Паметна плоча, поставена от варненци в градинката зад моряшкия блок в кв. “Левски”, напомня за кап. Стоян Петров – Бугито, и още трима моряци.

Живко Иванов (капитан Спароу):

– За Бугито има много истории. Да ти кажа ли една хубава история? Не мога да се сетя за годината, но беше през зимата, когато попаднах като моряк  при него на малкия пасажер „Пруткин”. Той си рисуваше там, като художник, само че не върху картон, а на мокет правеше картини. Корабът беше на Морска гара, една вечер давах дежурство, когато някой почука на филистрина. Буги ми вика: „Живак, виж кой чука“. Тогава той си беше донесъл някакъв ямурлук от меча кожа, имаше и сабя, също голяма метална чаша, като църковен потир, с който се комкат в църквата. Абе, голям колорит! Показвам се и един вика: „От столичен вестник съм, чух за Бугито и искам да го интервюирам.

“Влиза той. Сядаме на масата и Буги му казва: „Виж какво, дай да хапнем, да пийнем, има време ще ти дам интервю“. Вътре сме трима от екипаж, плюс капитана, хапваме, пийваме ракийка, шеги. Такива бяха вечерите ни с Буги. И не, за да се напием, ами така, по стара моряшка традиция. Българинът не може да разбере, че това да пиеш една бира не те прави алкохолик. Аз работех в италианския флот и там в работно време можеш да пиеш една студена бира, на обяд дават по половин литър вино, вечер също. Това е стреса на море. Та веселим се ние, обаче по едно време гостенинът ни прекъсва и нетърпеливо му подвиква: „Ама, може ли най-после и малко интервю да направим!“. Буги не търпеше подобен нахален тон и то след като е поканил някой на масата си. „Какво интервю да ти давам, ти тук си дошъл за аванта. Я дай си паспорта да видя, кой си, какъв си?“ Изкарва сабята той, разбираш ли? Това са моряшки мурафети. Оня изтрезнява и почва да трепери: „ Ама, паспорта ми е в хотела!“ Буги се обръща към мен: „Живак, извикай милицията!“. Отивам при дежурния униформен, който е постоянно на Морска гара, познава мурафетите на Буги и тръгва с мен. Накрая, когато двамата с онзи са на кея, чувам го да хленчи:  „Аз повече интервю от моряк няма да вземам!“ Милиционерът го успокоява: “Абе, брат, всичко е наред. Като стигнеш нивото да вземаш интервю от Бугито, тогава ела пак“. Защо го направи тогава? Буги не търпеше такива, които само се правят на мъже. 

Друг случай с Буги. Няма да забравя как ни защити на едно събрание в БМФ. Бяха ни събрали всички моряци от крайбрежното плаване. Буги не беше много обичан в Параходството, защото не им цепеше басма, обаче го търпяха. За тях той беше нещо като „пролетарски“ експеримент, как от момче, взето от улицата, може да се направи морски. На това събрание искаха да орежат парите и да намалят екипажите от крайбрежното плаване. Тогава Буги скочи: „Всички вие говорите глупости! Защото не знаете какъв стрес е всяка маневра с кораба, често при вятър трябва да застанеш на кея, без да го удариш и след часове пак да тръгнеш. И това се повтаря няколко пъти на ден!“ Успя да ни защити. Голям мъжкар!… Като млад от Буги взех ефелъка, да не се съобразяваш с никой, ако имаш сърце и си моряк.

К.д.п. Алексей Попов:

– Две години работих рулеви на кораба на капитан Буги. Бяха хубави години!  Защото тогава учех като задочник и той ме взе под своето крило. Сам беше минал по този път и много ми помагаше. Подготвям се за изпит и без да го моля, Буги ме пуска  три – четири дни, като в същото време ме води на работа. Беше ексцентрик, ако човек не го познава, можеше да го вземе и за откачен. Ще избухне, имаше страшен юмрук – веднъж бяхме в Балчик и вечерта в ресторанта така се ядоса, че удари с глава една от подпорите, щеше да я събори. След 5 минути беше съвсем друг. Добър като човек и много правеше за хората си. Беше сложил един гумен ботуш, боядисан в червено. Идват негови приятели на кораба (а те не бяха малко!) и той им  казва: „Хайде, пуснете тук нещо за екипажа!“. Събираме се на празник и капитан Буги дава на всеки по едно пликче от събраното през лятото. Падаха се по 200-300 лева на човек. За него време не бяха малко пари. Знаеше четири езика – английски, френски, немски, арабски, и на един от тях, в зависимост от народността на пасажерите, ги посрещаше с думите: „Добре дошли на борда на кораба с капитан Буги!“ Ставаше голямо шоу!

Ангел Анегностиев, бивш главен механик:

-По-малък съм от Буги. Той беше изключително колоритен с червеното шалче, червената фланелка. Помня безкрайните му морски истории, ние, хлапетата от улицата, го зяпахме в устата. Като задочник в Морското училище му бях дал едни записки за изпита по тогавашната политическа икономика. После го срещам и той се горещи: „Тройка ми писа, аз му говоря поне един час, а той нищо не разбрал!“ 

 К.д.п. Румен Търнев:

-Буги беше морското момче на Варна. С него сме лични приятели, знаех, че пише стихове, но не подозирах, че и рисува. Един ден минавам по улица „Стефан Караджа” и виждам, че вади картини от колата си. Вика ми: „Цупа, ела да помогнеш, правя изложба“. Беше я подредил в една малка изложбена зала на Ларгото. Учудих се, че е не само моряк, а и художник маринист. Буги ми обяснява: „Рисувам в нов стил, нарекъл съм го бугизъм“. За съжаление, той не стана капитан далечно плаване, но точно такива като него са маята, за да се увличат повече млади хора да стават моряци.