Кап. Александър Калчев, БМФ: Строим агресивно нови кораби, планираме влизане на нови пазари

К.д.п. Александър Калчев е роден на 11 юни 1975 г. във Варна. От най-ранна детска възраст започва активно да се занимава с ветроходен спорт, а по-късно завършва с отличие Техникума по корабостроене и корабоплаване. Приет е едновременно във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ и Технически университет – Варна. Двете висши училища завършва паралелно със специалности „Корабоводене“ и „Корабостроене“. Започва кариерата си на море като помощник-капитан през 2002 г. в състава на Параходство Български морски флот. Бил е капитан на м/к „Вола – 1“, изпълнителен директор на „Български морски квалификационен център“ ЕАД, отговарял е за квалификацията и обучението на кадрите в БМФ, а „мостика на параходството“ поема преди близо 8 години.

К.д.п. Александър Калчев,
изпълнителен директор на „Параходство Български морски флот“ АД

За състоянието на морската индустрия и плановете за развитие на БМФ, разговаряме с к.д.п. Александър Калчев, изпълнителен директор на компанията.

Записа Ал. Тодоров

Кап. Калчев, наблюдаваме недостиг на тонаж в някои сегменти на пазара. Дошъл ли е моментът, в който можем да говорим, че отминават ефектите от пандемията и последвалата я криза за морската индустрия?

Не мисля, че има кой да се наеме с подобна прогноза. Корабоплаването е лакмус за търговията между държавите. Действително в определени райони се наблюдава прегрупиране на кораби, респективно в други имаме недостиг на тонаж. Има засилена търговия за първото тримесечие на 2021 г., такива са очакванията и за резултатите през второто тримесечие, състоянието на пазара очевидно е по-добро. Голям тласък дойде и след изборите в САЩ. Сигурно е едно – пандемията вече по-малко плаши бизнеса. Напаснахме се към новата реалност и след много трудните март, април, май, юни и юли през 2020 г. Има отърсване от кризисния период във всички индустрии, но е невъзможно да прогнозираме колко време ще продължи този процес и дали възходящите пазарни тенденции ще се запазят.

Преди дни транспортното министерство най-накрая заяви готовност за обявяване на моряците за ключови работници. Продължават ли проблемите със смените?

Пандемията изправи индустрията пред сериозна хуманитарна криза, свързана със смените в корабните екипажи. И към момента срещаме сериозни затруднения. Често пъти и в чуждестранни пристанища ставаме обект на нерегламентирано отношение. Ще дам пример – правим PCR тестове по няколко пъти, някои се оказват положителни, следва карантиниране – това са допълнителни разходи за компанията по наемане на хотели и т.н., а при поредно тестване се оказва, че първият PCR е бил грешен. Мога да кажа, че вече успяваме да поддържаме срочността на контрактите и не изпадаме в неизпълнение. Ситуацията върви към стабилизиране. Нужно е обаче глобално осъзнаване, не само в България, че към моряшката професия следва да има специално отношение. Към всички морски специалисти по-точно. За България е важно да се присъедини към държавите, които осъзнато декларират това. Варна и Бургас са международни пристанища, тук функционират и голям брой кораборемонтни и корабостроителни предприятия. Липсата на конкретни и специални мерки за морските специалисти създава сериозни препятствия за нормалната работа на бизнеса.

Защо липсва глобалното осъзнаване за важността на морската индустрия, за важността на моряците?

В световен мащаб не сме малко като общество, но не мога да посоча конкретна причина. По всяка вероятност има значение, че концентрацията на доставчиците на кадри е в Азия. Това вероятно прави по-трудно влиянието на морските организации върху държавите, върху техните правителства, както и възможностите за определяне на единни и глобални политики. Пресният пример е с пандемията, ефектите от нея, довели до затруднения при смените.

Спънките пред родната морската индустрия са много, защо нито едно правителство от съвременната ни история не я приоритизира, какъв е пътят към това?

Правени са отделни опити. В годините на прехода лека-полека се промени типът на икономиката ни, експортът замря, вносът също. Нашите пристанища бяха значително изпреварени от Констанца. Износът ни стои в някакви граници, дори намалява, докато в световен мащаб обемите растат. На национално, но и на европейско ниво, основният проблем за морската индустрия е липсата на протекционна политика. Такава виждаме в САЩ, в Русия, в други държави. Примерите в тази посока могат да са много. Франция вече предприема подобни стъпки, осигурявайки облекчения при внос или износ от техни пристанища с кораби, плаващи под техен флаг. Прилагането на подобни политики в ЕС, образно казано, биха изолирали извънобщностните флагове, тъй като тяхната калкулация на рейса ще бъде по-скъпа, респективно навлото, а по този начин европейските износители, вносители и производители ще изберат по-евтиния транспорт, който в случая ще бъде осигурен от местни компании. За жалост подобни политики не са в дневния ред на нормотворците нито в България, нито в ЕС. Може би самата индустрия трябва да стане по-настоятелна.

Как тече програмата на параходството за обновяване на флота?

Програмата по обновяване е изключително агресивна. В момента средната възраст на корабите е малко над 7 г. Целта ни е да я свалим под 7 години. В момента в постройка са 8 кораба – 32-хиляди тонни. Първият – „Ком“ вече е на вода, през следващия месец очакваме на вода да бъде спуснат и вторият – „Богдан“. Други четири нови кораба ще получим през следващата година, а последните два от серията – през първото тримесечие на 2023 година. Те са проектирани да изпреварят и влизащите през 2025 г. нови регулации за декарбонизацията, оборудването им е осигурено от най-добрите производители. Гоним целта си да сме максимално ефективни, максимално екологични, което ни прави максимално привлекателни за клиентите. Програмата за нови кораби ще осигури лидерска позиция за „Параходство Български морски флот“ в сегмента, който обслужва.

Кап. Калчев, днес празнувате своя рожден ден, за което ви поздравяваме. Скоро ще изминат осем години от поемането на вахтата „на мостика“ на БМФ, как се промени компанията през този период и как ще я видим след едно десетилетие?

За последните 10 години БМФ направи революционна крачка. От един флот със средна възраст от 25 години (към 2008 г.), днес флотът е на средна възраст от 7 години и почти същия тонаж – около 1 250 000 т. Това ни дава възможност да работим с най-големите товародатели в света. Планираме и проучваме възможностите за поредна голяма стъпка в развитието на компанията – придобиване и опериране на ултрамакс съдове в dry bulk сегмента, както и влизането на нови пазари. Разглеждаме и възможности за покриване на пазарни ниши в Черно море и Средиземно море чрез многофункционални кораби за генерални товари тип река – море с дедуейт 6-7 хил. тона. След десетилетие, както сега, БМФ ще бъде лидер на пазара с изключително ефективни, модерни и екологични плавателни съдове.