Субсидии за улова на дребен рапан обмислят в КСЧМ

Другата препоръка на Консултативния съвет за Черно море е продължаване на научните изследвания върху рапана, за да може ГД „Морско дело и рибарство“ реално да прецени между икономическата и социална полза от неговия улов и вредата, която нанася върху морската екосистема.

Изследването върху рапана още не е приключило (докладът ще бъде готов наесен), за да могат учените да дадат категорично заключение за състоянието на неговите запаси, но като цяло този вид става все по-дребен по размери пред българския бряг. Това беше отчетено по време на видеоконферентна среща на работната група на Консултативния съвет за Черно море, която от години се занимава с темата за улова на рапани, неговите запаси в Черно море и свързаните с това нормативни промени, за да излезе с препоръка пред ГД „Морско село и рибарство“ на ЕК, съобщи пред Мaritime.bg д-р Йордан Господинов, председател на УС на КСЧМ.

Според анализа на изнесените данни пред Консултативния съвет излиза, че издребняването на рапана не е само заради големия му улов от рибарите, а идва и от липсата на достатъчно храна, защото този инвазивен вид през годините, от както е забелязан по нашето крайбрежие, вече е успял да изяде черната черноморската мида, благородната стрида.

На базата на тази картина решихме, че  след съгласуване в Управителния съвет ще направим препоръка да продължат научните изследвания на състоянието на рапана, неговата популация – заяви д- р Господинов. – От там нататък очакваме от ЕК да предложат как да се управлява като морски ресурс, за какъвто са го обявили. По неговите думи в КСЧМ надделява мнението, че този инвазивен вид е враг на нашето море, защото изяжда мидите, които са естествения филтър за пречистване на морската вода. И за да определи по нататъшната си политика ГД „Морско дело и рибарство“ би трябвало въз основа на резултатите от научните изследвания реално да отсъди, колко е икономическата и социална полза от улова на рапани и колко е екологичната вреда от него и въз основа на това да има ясна трактовка в плана за управление на морските ресурси.

Нашето мнение е, че този дребен рапан, който се лови предимно от водолази, защото е на плиткото, храни се с малките миди и не им дава въобще да пораснат, трябва да се изземва, защото унищожава естествения воден филтър – каза председателят на КСЧМ. – Предложих и нещо друго, което не знам как ще се приеме: дребният рапан да се заплаща, тоест да има някаква субсидия за неговия улов. Той не се лови с кораби, с тралове, а само на ръка от водолази, после много е дребен, няма стойност на пазара и затова трябва да има някакво субсидиране, за да се покрият направените разходи.

Д-р Господинов уточни, че тук парите трябва да отиват не за преработвателното предприятие, а да се дават директно на рибарите, водолази от дребно мащабния риболов (ДМР). Целта е първо, намаляване натиска върху мидите, второ, изземване на ресурса от рапан и трето, да се подпомогнат по този начин рибарите от ДМР. Все пак, това е белтък и трябва да намери своето място на пазара за храни, а не да се изхвърля.