Дарение от Георги Бонин стана част от експозицията на Археологическия музей


Скулптурата на Тракийския конник беше представена за пръв път на специална пресконференция на 7 май в новата зала за римска фигурална пластика в Археологическия музей Варна.

Варненският археологически музей, който в този момент обновява своята експозиция, получи ценно дарение – мраморна статуя на Тракийския бог конник. Това е втората по рода си изцяло запазена скулптура на божеството с такъв размер в България. Експертите я датират от края на II – началото на III век.

Скулптурата е дарена на музея от варненския бизнесмен Георги Бонин, популярна фигура в морските среди, ценител на историята и меценат.

Георги Бонин посочва причините да направи това дарение: „Първо, такъв тип скулптура на Тракийския конник е голяма рядкост и е най-добре да се види от повече хора. Второ, твърдо вярвам, че трябва да се дава положителен пример и дарителството може да има последователи. Иначе сега всички започнаха да си правят частни колекции. Убеден съм, че Варненският археологически музей заслужава да притежава тази скулптура и ще я представи достойно на своите многобройни посетители от цял свят. Досега беше известна само една подобна, за която се смяташе, че е единствена, и тя се съхранява в Националния археологически музей в София, сега вече и Варна има своя голям Тракийски херос.”

Античната творба е открита като отделни късове сред камъните и вехториите при инвентаризация преди продажбата на фамилната къща на баща му в село Брестовица, Пловдивско. Ценител на историята и меценат на изкуствата, Георги Бонин се обръща към експертите от Археологическия музей във Варна и те разпознават в тези отломки една почти цяла скулптура на Тракийския херос.

Научният сътрудник Александър Минчев, специалист по антична археология, е първият експерт, който се докосва до статуята. Ето неговите първи впечатления:

„Това е изключително ценна придобивка за Варна и варненското музейно дело. Скулптурата на Тракийския бог конник е с височина почти един метър. Тя е една от само две изцяло запазени скулптури с такива размери, открити досега по българските земи. Има и отделни фрагменти от няколко такива скулптури, но тази, която постъпи в музея благодарение на щедрия жест на г-н Бонин, е действително най-хубавата, най-фино изработената. Тя е от бял полиран мрамор с леко идеализирани черти на конника, който носи усмивка, близка до известната на всички усмивка на Мона Лиза от по-късно време. Изработка е на действително голям скулптор, независимо от леко скъсените пропорции на фигурата и представя Тракийския бог на кон в галоп, над фигурата на бик. Заредена е с много движение и с много емоция. Това за мен е най-хубавото произведение от този тип религиозни паметници от края на II началото на III век, не само в България, а и изобщо на Балканите, където Тракийският конник е бил много разпространен.”

Статуята е ажурна и двустранно оформена. Гърбът също е старателно оформен – прическата на конника е много интересна, характерна е за историческия период, също както и облеклото. Тракийският бог е облечен в къса тоника, с развята хламида (наметка) и във високо вдигната си дясна ръка е държал копие, от което има следи по фигурата на коня.

„Култът към Тракийския конник има своите дълбоки корени още в зората на консолидирането на тракийската нация и на одриската царска династия през V век пр. Хр. – казва експертът, – но като иконография в този си вид в два основни варианта се появява именно в Одесос (Варна) и неговите най-близки околности – квартал Галата. Тук са намерени най-старите паметници на Тракийския конник, това са релефи, разбира се, които са от края на II или с по-голяма сигурност от I пр. Хр. Всъщност от тук към вътрешността на България, а след това по цялото Черноморие и Балканите, включващи съседна Гърция, Европейска Турция и най-източните части на Сърбия и Македония, както и Северна Добруджа той става най-разпространеното божество. Херос (герой) е гръцкото название. Намирани са много паметници, свързани с това божество, но това са предимно релефи и много малко скулптури, които са в малки размери. Големите релефи са също от Варна и Варненско и са свързани с големи тракийски светилища от III век.

Интересното е това, че по принцип Херосът има основните функции на подземно божество. То е връзката на този свят с отвъдния, но на земята е имал също покровителствени функции в редица аспекти. Именно за това в древността в почти всяко селище той е имал свое собствено название, свързано с тези функции. Примерно в Одесос – в голямото светилище на Галата той е известен с името Херос Карабазмус. Повечето от тези епитети ние не можем да кажем какво означават, защото от тракийския език не е останало нищо почти като етимология, но знаем например, че в Галата има друго светилище, където той е известен под името Херос Перкос, а Перкос означава скала на тракийски. Това поне е известно и то явно е било свързано с построяването на храм на някаква скала, а може би и на самия нос Галата. Носът в древността се е вдавал много по-напред в акваторията на морето като една огромна бяла скала и е привличал вниманието на пътуващите кораби, както и на тези, които са минавали по наземния път, за да достигнат от Дунава до Византион (Цариград). Така че тази многофункционалност на божеството е една от причините за неговото масово разпространение във всички региони. Дори и на най-високите върхове в България има открити негови светилища.

Като конник Херосът почти винаги е изобразяван с копие в ръка, като воин или ловуващ. Не убиващ, а ловуващ. Това е свързано с тракийските религиозни представи, че след смъртта си воините отиват в един друг, по-хубав свят, където ще се занимават само с това, което им е било най-любимо – ловът. Но същесвременно ловът е и един символ на царската власт. Царският лов е изобразен в няколко от най-известните тракийски царски гробници – в Александрово, в сребърните апликации от Летница, от Луковит. Това е древна източна схема, която се възприема и от траките, защото е близко до техния натюрел” – пояснява Минчев.

Скулптурата е намерена на парчета. Реставрацията е отнела повече от месец, тя е работа на реставратора на керамика и каменни паметници Янчо Илчев, който парче по парче връща нейния блясък. По нейните детайли е имало много отлагания от варовик, причинени от престоя в земята, с повреди по поритурата поради киселинността на почвата и това е изисквало много внимателно и прецизно като технология третиране, След това е слепена. Липсват само предните крака на коня, но самото оформление на скулптурата е направено толкова изкусно, центърът на тежестта така е изчислен, че това не пречи на вертикалното поставяне на паметника.

„Музеят осигури и специален постамент за Хероса, защото той без съмнение става акцентът в нашата зала за фигурална пластика от римската епоха – I – III век – посочва Александър Минчев. – Няма никакво съмнение, че той ще стане и един от постоянните акценти в експозицията на нашия музей и ще приврече вниманието не само на широката публика, но и на голям кръг специалисти от страната и чужбина.

Така Херосът ще се нареди до останалите много популярни акценти във Варненския археологически музей, най-известен от които несъмнено са златните предмети от Варненския халколитен некропол от средата на V хилядолетие пр. Хр. – това е нещо, с което музеят е известен в цял свят от десетилетия вече. Сред тях са и изящните златни обици с малки статуетки на богинята Нике и филигранна украса от края на IV, началото на III век пр Хр. И още – комплектът от златни и сребърни накити от V-VI век от Джанавара, които са уникални като група, както и великолепната ни сбирка от средновековни накити от XIII – XIV в., която е най-голямата в Европа от това време. Така че нашият музей има какво да покаже, но ще оставим за 18 май, когато ще бъде официалното откриване на обновената експозиция, когато ще покажем всичко, подредено по нов начин, осветено добре и съобразено със съвременната музейна практика.”

Maritime.bg – Арт вълна

Археологически музей ВарнГеорги БонинТракийския бог конник