Някак встрани остава въпросът за това имат ли и каква отговорност и дали и как са допринесли за произшествието и неговото усложняване длъжностни лица от българските компетентни институции. Това коментира пред Maritime.bg адвокат Веселина Кирилова от най-реномираното българско адвокатско дружество по морско право „Владимиров и Ко“.
Следва ли да бъде изменено българското законодателство по повод отговорността на морските лица при инциденти на море? Смятате ли за редно членове на екипажа на VERA SU да бъдат задържани под стража? Глобално се водят опити за прилагане на законодателство, неинкриминиращо капитанската професия. Обективна ли е опасността за „тричане“ на вече обвинените капитан и помощник-капитан от кораб VERA SU по член от НК, който не е изменян от 1975 година?
Отговорът от адвокат Кирилова:
Без да сме специалисти по наказателно право, смятаме, че българското законодателство не е непременно напълно лошо или неадекватно по повод морското право и наказателноправната отговорност. Въпросът е как се и ще се прилага това законодателство в съответствие и с тенденциите и препоръките на международните органи в тази област. Предполагам, че българските разследващи органи ще съобразят и ще съблюдават много преплитащи се правнорелевантни обстоятелства и положения като например факта, че корабът плава под флага на Панама и всичко, което се случва на борда е под юрисдикцията и по приложимото право на Панама и ред международни конвенции. Освен това, следва да се вземе под внимание и гражданството на морските лица, чиито държави се предполага, че също имат юрисдикция по отношение извършените деяния/нарушения от техни граждани. И накрая, резултатът от действието, каквото и да е то, се оказва на българска територия и то от кораб, чиято собственост принадлежи на юридическо лице, регистрирано в различна държава от гореизброените, а се оперира от друго юридическо лице, също регистрирано в различна държава. Разследването обичайно се съсредоточава върху това, кой каква отговорност носи в тази верига, в каква степен и по чие право. Чии и какви заповеди са следвали морските лица също е обект на установяване. Чак след това може да се прецени дали и от кого, и в каква степен ще се търси наказателно-правна отговорност по българското право пред български съд. Под кой текст от българския наказателен кодекс прокуратурата ще реши да повдига обвинение, е изцяло в тяхната компетентност. Фактът, че текстът, който са преценили към момента за релевантен не е изменян от 1975г не е толкова обезпокоителен. По света има законодателства, които не се изменят със стотици години и все още се прилагат със значително одобрение. По-важното е как ще подведат отделните деяния и какви форма и степен на вина, ако има такава, ще установят разследващите, като разбира се може да променят и мнението си по отношение конкретния текст от НК. Възможно е междувременно да се окаже и, че българският съд не е международно компетентен да разгледа случая или някои негови аспекти. Твърде рано е да се каже още повече, че не е ясно дали ще бъдат установени достатъчно факти и данни за извършено престъпление след като минаха вече 3 седмици от произшествието. Каква ще бъде достоверността на събраните доказателства остава и ще остане с една много голяма въпросителна.
Общественото мнение никога не е било добър съветник и още по-малко за прибързани действия от страна на разследването. Трябва да можем да правим разлика между обществено мнение и обществен интерес. Големият интерес е полезен от гледна точка прозрачността на действията и публичност на събраните доказателства от разследващите. В разрез с всички принципи на наказателното преследване ще бъде, обаче под обществения натиск, необосновано да се задържат лица, за които не са налице всички законови предпоставки за задържане под стража. Българският закон е ясен по повод налагане на тази най-тежка мярка за неотклонение. Всичко зависи от събраните доказателства по случая и степента на тяхната достоверност, имайки предвид отдалечеността във времето на събиране на доказателствата от момента на произшествието.
Някак встрани остава въпросът за това имат ли и каква отговорност и дали и как са допринесли за произшествието и неговото усложняване длъжностни лица от българските компетентни институции, които е следвало в рамките на техните правомощия да извършат определени действия, проверки и констатации. Необяснимо е някак за цялото ни общество, как плавателен съд, който не отговаря на повикванията от страна на брега, с ясен курс към скалите на „Яйлата“, е допуснато да се сблъска в тях и да заседне без ответната и адекватна реакция на граничните власти. Не се споменава и че това не е просто български бряг. Това е границата и на Европейския съюз. Без обществото да знае всички факти, за него изглежда, че нашите институции не са били способни да опазят границата. Това мнение витае в общественото пространство. Да бъде оставено същото без коментар от властта, е най-малкото обезпокоително и всява несигурност. С професионален интерес очакваме реакцията и на съответните органи на ЕС.