130 години от рождението на контраадмирал Сава Иванов

Преди 130 години е роден контраадмирал Сава Иванов, без чието име морската ни история от първата половина на ХХ век би била непълна.

Роден е на 20 октомври (стар стил) 1891 г. в Търново. По майчина линия е правнук на Никола Фичев (Кольо Фичето). Учи в родния си град, а след това в гимназията при Военното училище в София, която завършва с отличие през 1910 година. Изпратен е да учи в Морския кадетски корпус в Санкт Петербург (Русия).

През 1912 година поради началото на Балканската война, прекъсва обучението си и се завръща в България. Участва във войната като служи в Портовата рота и като вахтен началник на миноносец „Дръзки“.

През 1913 г. продължава обучението си в Морския кадетски корпус и го завършва успешно на 28 април 1914 година.

След завръщането си в България, през лятото на 1914 г. е назначен за командир на миноноска от Дунавската част в Русе, след което заема длъжността адютант на Подвижната отбрана във Варна.

По време на Първата световна война, през 1916 г. мичман I ранг Иванов е изпратен на обучение за морски летец в Германия. Завършва успешно през ноември 1916 г. и му е присвоено званието „Военен пилот“. Участва в бойни полети, а през 1918-19 г. е командир на Водохвърчилната станция във Варна. Създава първата българска морска метеорологична станция.

След войната е командир на миноносец „Строги” и на група кораби от Морската полицейска служба. Назначен е за преподавател по метеорология, океанография и морска авиация в офицерския курс при Учебната част и за инструктор по време на практическите плавания с корабите на Българското търговско параходно дружество. В края на 1928 г. капитан II ранг Сава Иванов е назначен за началник на Морското машинно училище, а през 1931 г. организира честването на 50-годишния юбилей и издаването на Юбилейния сборник на училището.

От 1933 до 1935 г. е командир на Дунавската флотилия и тогава ръководи и лично участва в написването на „История на Дунавската флотилия за периода 1879 – 1935 година“. От 1935 до 1938 е командир на Морската дивизия, т.е. командва Българския военноморски флот.

Капитан I ранг Сава Иванов се уволнява от Флота през 1939 г. и става директор на Черноморския научен институт към Българския народен морски сговор. През това време издава труда си „Библиография на Черно море и крайбрежието му“. По времето на Втората световна война Сава Иванов е мобилизиран. Първо е изпратен в Беломорието да оглави комисията по гранични въпроси, а по-късно е в Белград като военно аташе и офицер за свръзка с германското командване за координация действията на българските дунавски миночистачи. С царска заповед от 4 декември 1941 година е произведен в звание контраадмирал.

След промените през 1944 година е изселен за 6 месеца в Добруджа.

Сава Иванов е един от създателите и най-дейните ръководители на Българския народен морски сговор и редактор на неговото списание „Морски сговор“.

Той е крупна фигура в българската военноморска история и историография. Автор е на 16 книги, сред които „История на Дунавската флотилия за периода 1879 – 1935 година“, студията „Противоподводната и противовъздушната отбрана на морското крайбрежие”, съставя „Правилник за управление на българския флот в мирно време”. Най-значимият му научен труд е „Библиография на Черно море и крайбрежията му“, който е резултат на 20-годишна работа. Написал е 372 статии и е превел 32 книги.

Умира на 1 април 1958 г. в София. За заслугите си е удостоен с редица отличия, сред които: V, IV и III степен на Народен орден “За военна заслуга“, орден „Св. Александър“ V ст., Знак за ХХ годишна отлична служба, знак на Червения кръст, Германски авиаторски знак, Германски железен кръст и орден „Румънска корона“.

Негов барелеф е поставен в Алеята на преподавателя на Морско училище, което е признание за принос му като преподавател и началник на училището.