Д-р Йордан Господинов: За нова финансова помощ на рибарите ще настоява Консултативният съвет за Черно море

Д-р Йордан Господинов е новият генерален секретар на Консултативния съвет за Черно море (КСЧМ). Припомняме, че организацията, като юридическо лице с нестопанска цел, беше създадена в изпълнение на европейски регламенти в областта на рибарството с решение на ЕС на 13  септември 2011 г.  Тя обединява рибарите, еколозите и всички останали с интерес към черноморския бизнес, имащи отношение към рибарския сектор или други дейности, свързани с морската акватория в двете държави членки на ЕС, България и Румъния. 

Изборът на новия генерален секретар беше гласуван на годишното общо събрание, на което беше определен и Управителният съвет на КСЧМ за следващия тригодишен мандат. Председател на УС стана Даниел Бухай, ръководител на най-голямата рибарска организация в Румъния. През миналия мандат този пост се заемаше от д-р Господинов, който е изпълнителен директор и представляващ Асоциацията на производителите на рибни продукти БГ ФИШ. Той е съосновател на КСЧМ и през първия му мандат беше пак неин генерален секретар.

Събранието беше открито от зам.-министъра на земеделието, храните и горите Георги Събев и в него участваха такива високи представители от Брюксел,  като директорът на дирекция Рибарска политика за Средиземно море и Черно море, Лена Андерсон Пенч , Паскал Колсън – координатор на Консултативните съвети към дирекция „ОПОР и структурна подкрепа, разработване на политики и координация“, Пенелопи Белекоу, представител на Генералната дирекция по морско дело и рибарство на ЕК и други, също от различни институции и организации в България и Румъния.

След приключването на форума малко преди Никулден, разговаряме с д-р Господинов за свършеното от Консултативния съвет през изминалия мандат и най- вече за това, доколко гласът на рибарите стига чрез тяхната организация до Брюксел.

– Чуват ли се рибарите ни в Брюксел?

-Не само, че силно се чува гласът ни в Европейската комисия, но и получихме от там специални благодарности за това, че сме им дали много полезни мнения, препоръки и съвети за правилното водене на рибарската политика по отношение на Черно море, също и по законодателни промени на европейско и национално ниво. А на въпроса, дали вършим работа на рибарите, трябва да се знае, че Консултативният съвет е създаден с решение на ЕК, за да дава препоръки или съвети към дирекциите в комисията и към институциите в държавите членки по определени въпроси, които засягат интересите на рибарите.

– Нещо по-конкретно, като резултати?

– Благодарение на нашата намеса  рибарите получиха финансова подкрепа, защото, както у нас, така и в целия ЕС, не беше предвидено да се дават помощи, заради пандемията от Ковид-19 за предприятията освен за аквакултурите и за риболова. Имаме близо 30 препоръки само за изминалата година, които в момента трудно мога да изредя. 

Освен за помощите при Ковид 19, дадохме препоръка по отношение на дребно мащабния риболов, за немаркираните риболовни уреди, за безразборното хвърляне на мрежи без всякакви джипиес координати и минаващите кораби ги събират,  което много пречи на рибарите. Предложихме да се слагат пингери и да се увеличи окото на рибарските мрежи, за да не се оплитат в тях делфини. Дадохме предложение, което вече е взето под внимание, по отношение на  регламента за контрола и разтоварването на улова от риба. Като резултат в България най после това започна да се прави. Благодарение на нашето предложение в Румъния направиха класификация на зоните за добив на черни миди. За съжаление у нас още не е станало, защото явно тук по- трудно се чуват нещата, но в северната ни съседка благодарение на нас от всички зони, в които е разрешен добива на черни миди вече могат директно да го продават на пазара.

– А държавните институции сверяват ли си часовника с вашите предложения?

– За разлика от Брюксел, от където заявяват, че голяма част от предложенията ни са намерили място в подготовката на законодателството и регламентите, свързани с рибарство, тоест сверяват часовника си с нас, това, уви!- не винаги се получава у нас. А в ЕК знаят, за какво става въпрос и винаги са в час. Ето, самата комисия препоръча на България и Румъния да  помогнат на бранша ни с финансови средства. От двете държави отговориха, че ще го направят, но реално не сме получили помощ от тях. Имаме такава помощ само от ЕК и само тя се радва на нашите препоръки. 

Консултативният съвет даде конкретно предложение да се увеличи квотата на калкан, която беше много малка и сега тя е 150 тона за двете държави. Дадохме предложение за подобряване на риболовните уреди за вадене на бяла мида, която  от 4-5 години дава добър поминък на много рибари. И пак благодарение на Консултативния съвет те сега правят пари от бялата мида. Грижим се за облекчаване законодателството, за да могат и дребните рибари да стигнат до морския ресурс като същевременно искаме те да го отчитат. Ние сме тези, които настояваме да се води електронно отчитане от всички рибари. 

– Какво става със събирането на отпадъците във водата, които са голям бич на морската екосистема?

-Имаме сериозно участие в подготовката на наредбата за събиране на сантинни води и отпадъци. Например за пластмасовите и други боклуци, приемането им да става не само от корабите, като технологичен отпадък, но и от тези, които го събират в рибарските си мрежи. Има проект в тази насока, който се изпълнява от сдружение „Черноморски изгрев“ и дава много добри резултати. Направихме кръгла маса и препоръчахме всички отпадъци да се стоварват на брега, където да се извършва и тяхното приемане. В Румъния има проблем, тъй като няма кой да ги събира, у нас пък няма, къде да ги рециклират. Сега ще направим втора препоръка за завод за рециклиране на тези пластмасови отпадъци.

Най- вероятно ще постигнем и това да се субсидира улова на маломерен рапан, което също е много важно. Сериозен е и въпроса за любителския риболов, защото в активния есенен период, уловите при него са почти, колкото на стопанския риболов и не са само за собствена консумация, а и за продажба. Консултативният съвет подкрепяме идеята за намаляване на ДДС за храните, за да може рибата да се продава не с 20, а с 9 на сто  данък.

Да не пропусна и групата за бързо реагиране, която създадохме. Тя не е само на Консултативния съвет, в нея са събрани учени, рибари и се ръководи от доц. Виолин Райков от Института по океанология, аз съм негов заместник, като представител на КСЧМ. Ето, днес ми се обадиха рибари, които ловят бяла мида и искат да се въведе забранителния период по време на размножаването й. Групата за бързо реагиране ще препоръча на министъра на земеделието кога да издаде заповедта за временна забрана на нейния улов. Също за попчетата, чийто хайвер съзрява по-рано и го хвърлят съвсем в началото на пролетта.

– Какъв е акцентът, който залагате в приетата нова програма за 2022 г.?

– Най – напред той е свързан с насоките за общата политика и инструментите на Главна дирекция по морско дело и рибарство към ЕК, на  Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и Черно море и по специално със средносрочната стратегия, регионалните планове за действия на дребно мащабния риболов  и за премахването на нерегламентирания улов. Както и за опазването и управлението на улова на уязвимите видове, като делфини, за контрола и схемите за документиране на уловите, което се оказва, че все още куца. Ще работим и по изпълнението на общата морска програма за Черно море, както и по регионалния план за действие на морските отпадъци, приет от Черноморската комисия и т.н. Това са само общите насоки. Вече имаме разработени специфични приоритети за действия, които са 15 на брой. В тях има за иновативната, конкурентна и устойчива синя икономика за Черно море- нещо ново, което се развива. Ще се занимаваме с оценката на социално икономическата икономика на рибарството, свързана с улова на калкан, бели миди, акула, рапан. Имаме и други важни въпроса за КСЧМ, като междуинституционалното  сътрудничество, ще гледаме повече да градим връзката с администрацията, също с Европейския парламент, Европейската комисия, с Агенцията за контрол на рибарството.

Ще акцентираме върху събирането на рапана, който е инвазивен вид. Малките екземпляри никой не ги иска, не се заплащат и би трябвало уловът им да се субсидира. Също ще акцентуваме върху участието на всички заинтересувани страни и особено на рибарите в дебатите за плановете за управление на морските защитени зони. Престои да се направят плановете по Натура 2000 и не искаме някой да ги направи зад гърба на рибарите. Друго, традиционният риболов с високоселективни уреди трябва да бъде разрешен, защото сега в закона за рибарството е написано само това: забранява се тралирането и драгирането. Да, но траловете са много видове, драгите също. Има цял регламент. Тоест ние ще искаме надграждане и подобряване на законодателството в тази насока. Също ще направим една фокус група за биологичното разнообразие в морето, запазване на биологичното разнообразие. Обръщаме голямо внимание на дребномащабния риболов. Заложили сме и ковид мерките, ще продължим да настояваме да има помощи за рибарите и това е първата точка. Има проблеми с местата за разтоварване на улова, много кораби го правят скришно, стоят в сивата икономика. Същестуват уязвими морски екосистеми, на определени места трябва да се ограничи улова на бяла мида през периода на тяхното размножаване. Същото трябва да стане с карагьоза, който мигрира от Дунав в Черно море. Специално за есетровите риби сме заложили за защита на чувствителните  местообитания и на уязвимите им видове, като ще следим за намаляване на техния приулов и др.

За изпълнението на всички тези задачи създадохме  шест работни и четири фокус групи, които ще работят така че  Консултативният съвет за Черно море да продължи да има осезаема роля при формирането на подходящите решения за преодоляване на предизвикателствата пред рибарството в Черно море на европейско ниво.