164 години от рождението на Симеон Ванков – първият българин командир на военния ни флот

Днес се навършват 164 години от рождението на Симеон Ванков – първият българин командир на военния ни флот, оръжеен инженер и учен, организатор на артилерийското производство в България и Русия.

Той е роден в Свищов. Баща му е бил учител и както Ванков разказва за него в своите мемоари – изключителен патриот, от когото са повлияни двамата му братя, станали революционери. След Свищовското градско училище младият Симеон е изпратен да учи в Одеса, а оттам в Южнославянския пансион в гр. Николаев. Продължава образованието си в Николаевско-Александровското реално училище, където вече по-тясно започва да изучава математика, механика и физика.

През 1876 г. е приет в Петербургския минно-геоложки институт и във Второ военно Константиновско училище. Избира Минния институт, но после се мести във Военното училище, защото иска да участва в започналата Руско-турска война (1877 – 1878). Така и става – след като завършва, е зачислен към артилерията.

През 1878 г. се завръща в родината и постъпва в армията на новоосвободена България. На следващата година неговите командири го изпращат отново в Санкт Петербург, за да повиши своята квалификация в Михайловската артилерийска академия, която той завършва с отличие. Успоредно посещава и някои от занятията в Минно-геоложкия институт.

През 1884 г. е назначен за началник на Русенския арсенал. Чрез познанията и уменията си успява да направи дейността му по-ефективна. В Русе той е и комендант на града, оглавява Военния съд на тамошния гарнизон, занимава се активно с обществена дейност и става председател на първото българско техническо дружество, учредено през 1885 г.

От 14 октомври до 28 декември 1885 г. е командир на Дунавската флотилия и Морската част, което го прави първият българин, началник на флота. Времето на неговото командване е кратко, но съвпада със Сръбско-българската война. В хода на сраженията Симеон Ванков (произведен в края на ноември в чин майор) има несъмнен принос за помощта, оказана от флота – най-съществена за Северния отряд и за защитата на гр. Видин.

След преврата от 9 август 1886 г. срещу княз Александър I майор Ванков емигрира в Русия. Там е назначен за ръководител на Окръжния артилерийски арсенал в Ташкент, на Хабаровската окръжна артилерийска работилница и Брянския арсенал.През 1911 г. е произведен в чин генерал-майор.Организира военното производство през Първата световна война. Извършената тогава впечатляваща и безпрецедентна за Русия техническа мобилизация на гражданската промишленост, включително малките и средни частни предприятия по примера на французите, е наречена „Организацията на Ванков”.

От 1920 г. е професор по технология на металите в Московския машинно-технически институт. Автор е на трудове в областта на студената обработка на металите и история на артилерията.Симеон Ванков умира на 21 юни 1937 г. в Москва.