Английски и руски план на Варненския залив от 1854 и 1899 година

Първата карта – “Admiralty Chart 2285, Varna 1854” [1] е работа на Томас Спрат (Thomas Abel Brimage Spratt, 1811-1888), капитан (Commander) на хидрографския параход „Спитфайър“ (HMS Spitfire [2]. 

В началото на Кримската война (1853-1856) параходът „Спитфайър“, дотогава на хидрографски проучвания при остров Крит, е включен в състава на корабите, командвани от вицеадмирал сър Джеймс Дъндас (Sir James Whitley Deans Dundas), командир на английския флот в Средиземно (и Черно море). Капитан Спрат получава заповед да картографира главните пристанища по Западното крайбрежие на Черно море – Бургас, Варна, Балчик и Кюстенджа.

В рапорт от 17 април 1854 г., от борда на „Спитфайър“ в Каварненския залив, до вицеадмирал Дъндас, капитан Спрат пише: „След присъединяването ми отново към адмирала ми беше наредено да продължа към Варна, да взема капитан Брок и да проучим езерото и укрепленията. Докато получим тази възможност, се заехме да картографираме залива и брега в мащаб, два пъти по-голям от този на руската карта, а именно три инча за миля; работата напредва и ще покаже по-добре това важно място и котвената стоянка, тъй като укрепленията, начертани на руската карта са съвсем погрешни” [3]. 

 Vice Admiral Thomas Abel Brimage Spratt

Картата (Admiralty Chart 2285, Varna 1854) обхваща акваторията и крайбрежието на Варненския залив от нос Галата до манастира Свети Константин, източната част на Девненското езеро (Девно), и новата Варненска крепост (Ени кале). Тя е изградена между 1832 и 1837 г., под ръководството на Мехмед ага (главен управител на султанските конюшни, назначен с царско ираде за чиновник по довършването на варненските казарми и укрепления), по време на управлението на султан Махмуд II (1808–1839). Новата крепостна стена разширява града на запад, а за отбраната ѝ са изградени няколко табии – Нурид табия, (известна и като Али бей), Илдъз табия и Кадир баба табия [4]. Изградени са и няколко табии и люнети за защита на подстъпите към крепостта – Максудие табия, Девно табия, Ислам оглу табия и Меджидие табия. Вътре в крепостта са представени новата казарма (Barrack) и вятърна мелница (Mill) [5]. 

HMS Spitfire at Cape Fiolent 1856. Oswald W. Brierly

В долния ляв ъгъл на картата има легенда с броя и вида въоръжение на всички табии – оръдия, мортири и гаубици. Най-голямата – Илдъз табия (Ildiz tabia) има 33 7 ¾-инчови оръдия и 2 7-инчови мортири; Ени куле табия (Guera koule tabia) – 16 7-дюймови оръдия; Евлар бурну табия (Evlar bournou tabia) – 5 7-дюймови оръдия; нос Галата (Galata Battery) – 3 7-инчови оръдия и 2 гаубици. 

В залива са отбелязани дълбочините във фатоми (fathoms), както и вида на дъното – каменисто, тинесто или песъчливо. Маркирани са плитчините пред нос Галата и пристана в местността „Карантината“, както и тези, източно от крепостта. 

В южния край на Варненския залив (в местността „Карантината“) е отбелязана „Чатал чешма“ (Fontain, Chatal Chesmeh), от която черпили вода корабите посещаващи варненското пристанище. Чешмата е отбелязана и в плана на Варненския залив на капитан Лафит-Клаве от 1784 г. 

В дясната част на картата е представен изглед на брега, какъвто той се вижда от точка в залива, отбелязана с “View”. Картата “Admiralty Chart 2285, Varna 1854” е литографирана от гравьорите Уокър (Engraved by J. & C. Walker, London). Тя е преиздавана многократно. Тук публикуваното копие на картата е едно от най-ранните – от август 1854 г. 

План залива Варна, 1899. (От картната колекция на Университета Уисконсин-Милуоки (University of Wisconsin-Milwaukee).

Втората карта „План Залива Варна“ е копие на плана на капитан Томас Спрат (Admiralty Chart 2285, Varna, 1877). На плана (долу вляво) е отбелязано, че той е изчертан от М. Виноградов и коригиран от щабен-капитан В. Пашков. Отпечатан е в Главното хидрографско управление на Морското министерство в Санкт Петербург през 1899 г. (Печатано с камня в Главном Гидрографическом Управлении Морского Министерства, 1899 г., № 542). М: 320 сажена в дюйм (1:23 000), размери: 34 x 62 см.

На картата са представени фарът на нос Галата от 1863 г. с пояснителен надпис (Ог. пост. бел. вы. 164 ф. гор. 10 м.), навигационния знак (червеният фенер) на нос Варна (Варна бурун) [6] (Гаванский кр. пост. ог. вы. 49 ф. гор. 4 м.), както и навигационен буй (Против мыса на глубине 5 саж. поставлен буй на мертвом якоре). 


Бележки:

1. Varna surveyed by Commander T. Spratt, HMS Spitfire, 1854, M 1:26 180; 50 x 44,5 / 44,5 x 40 см. (Admiralty Catalogue of Charts, Plans, Views and Sailing Directions, &c. Edited and revised by Edward Dunsterville. London, Printed by George Edward Eyre and William Spottiswoode for Her Majestyʼs Stationery Office, 1860, p. 45).

2. H.M.S. Spitfire – Guns 5, Horse-power 140, Tons 432, Men 100. (O’Byrne’s Naval Annual for 1855. London, Piper, Stephenson & Spence, 1855, p. 67); https://www.pdavis.nl/ShowShip.php?id=2109

3. The Nautical Magazine and Naval Chronicle for 1854, (July, 1854). London, Simpkin, Marshall and Co., 1854, p. 349. 

4. Х. К. Шкорпил. Турските укрепления във Варна от 1828 и 1834 г. (С един план). // ИВАД, II, 1909, с. 38–53; https://morskivestnik.com/compass/news/2018/072018/072018_30.html

5. Части от крепостните укрепления съществуват до 1895 г., въпреки член 11 на Берлинския договор (1/13 юли 1878 г.), който постановява: „Всички стари крепости ще бъдат разрушени за сметка на Княжеството в срок от една година или по-рано, ако това е възможно. Местното правителство пряко ще вземе мерки за тяхното разрушаване, като няма правото да строи нови такива“ 

„… в Варне – из 20-ти фортов было срыто 2 форта. Крепостные ограды в Рушчук, Силистрии и Варне оказались почти нетронутыми (в Шумле ограды нет). 

Срытие крепостей до поступления их в ведение Инженернаго Управления оккупационных войск производилось рабочими из местнаго населения, по наряду окружных начальников, притом безплатно. 

Ограды Рушчука, Силистрии и Варны сданы городским властям, которые в местах, указанных заведывающими крепостями, приступили уже к концу оккупации к срытию верков.

В крепости Варне городской совет представил обязательство окончить срытие всей крепостной ограды в течение 10-ти месяцев, считая с 13-го июня [1879]“. (Сборник материалов по гражданскому управлению и оккупации в Болгарии в 1877-78-79 г.г. Выпуск 4. Под редакцией генерал-майора Н. Р. Овсяного. Издание Военно-Исторической Комиссии Главного Штаба. С.-Петербург, „Товарищество Художественной Печати“, 1905, с. 322–323).

6. https://www.morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/borislavpetrov_24092016.html

Анастас Ангелов

Борислав Петров