Английска карта от 1748 година с остров Света Анастасия

„Точна карта на Средиземно и Адриатическо море, с архипелага и част от Черно море: показваща всички острови в тези морета, както и съседните страни на континентите Европа, Африка и Азия“, Емануел Боуен, 1748 г. (отсечка с остров Света Анастасия (Kushasar) в Бургаския залив).
“An accurate chart of the Mediterranean and Adriatic Seas, with the archipelago & part of the Black Sea”, Emanuel Bowen, 1748. Тук публикуваната карта е от колекцията на Бари Лорънс Рудърман (Barry Lawrence Ruderman).

Картата със заглавие „Точна карта на Средиземно и Адриатическо море, с архипелага и част от Черно море: показваща всички острови в тези морета, както и съседните страни на континентите Европа, Африка и Азия“ е работа на английския (уелския) картограф Емануел Боуен (Emanuel Bowen, 1694– 1767). Тя е датирана от 1748 г. Картата е печатна, ръчно оцветена и има размери 27 x 57 см. 

По западния бряг на Черно море Емануел Боен е нанесъл два острова – остров Змийски (I. Ilaz or Ilanada), срещу делтата на река Дунав, и остров Света Анастасия (Kushasar), в Бургаския залив. 

Как това невзрачно късче земя, по-малко от 9 декара, е попаднало в списъка с топонимите на картографа Емануел Боуен? Единствената му забележителност в средата на 18-и век е малкият гръцки манастир „Света Анастасия“, откъдето идва и името му „Кешиш адасъ“ (Островът на свещениците). 

В бележките си: „Reconnoissance nautique et militaire du Golfe de Bourgas, au nord – est de Constantinople“ (Морско и военно разузнаване на Бургаския залив, североизточно от Константинопол), публикувани от кавалерийския капитан (в оставка) Леклерк (Leclerc) през 1808 г., френският капитан Лафит-Клаве [1] пише за остров Анастасия (Света Анастасия): 

„На 600 тоаза североизточно от носа и залива на Ченгене скеля е малкия остров Анастасия, между който и носа дълбочината е от 6 до 8 браса вода върху скали. Този остров, наричан от турците „Островът на свещениците“ (île des Prêtres) може да бъде приближен на половин кабелт“ [2]. 

За остров Света Анастасия, в дневника на експедицията (от 28 април до 18 септември 1784 г.), капитан Лафит-Клаве пише:   

27 юли, вторник [1784]. Хубаво време, известяващо буря, променливи ветрове, от запад, юг, север и изток. В края на деня и през нощта валя. На сутринта продължихме изкачването на брега и отидохме с лодка до острова на свещениците, откъдето продължихме по брега до един нос отвъд големия залив срещу острова на свещениците; върнахме се там на борда на Кирлангич [Лястовица]. Островът на свещениците (Keschil Adasi) е дълъг около 150 тоаза и широк 50. През последната война там са направени две батареи за оръдия, всяка с по 5 амбразури, но никога не е поставяно оръдие там: първата от тези батареи се намира на южния край, а втората – на северния. Периметърът на острова е обграден от стръмни скали и достъпът до него е само по дървен док, който е направен в северната му точка и който е покрит със сграда. В този док има две лебедки, за да могат да се изтеглят на сушата лодките, които достигат до брега там, в случай на буря, която би ги разбила в скалите, ако бъдат оставени във водата. От този док се качвате до острова по дървено стълбище. На този остров има гръцки манастир, чиято постройка образува нещо като квадрат със страна от около 20 тоаза: в този манастир има 40 стаи, където има само двама монаси“ [3].


Бележки:

1. Андре-Жозеф Лафит-Клаве (André-Joseph Lafitte-Clavé, 1740-1794). (Un officier du Génie en mission à Constantinople au XVIIIe siècle, le major Lafitte-Clavé. // Revue du génie militaire, Tome LVII, Juillet 1925, Librairie Militaire Berger-Levrault, Nancy-Paris-Strasbourg, 1925, p. 393-438 (395-400); Jules Andrieu. Bibliographie Générale de LʼAgenais et des parties du condomois et du bazadais. Tome second, L-Z. Slatkine reprints, Genéve, 1969, p. 31).

2. Reconnoissance nautique et militaire du Golfe de Bourgas, au nord – est de Constantinople, Par MM. Lafitte Clavé et Duverne de Presle; communiquée par M. Leclerc. // Annales des voyages, de la géographie et de l’histoire. Publiées par M. Malte-Brun. Tome Sixiéme. A Paris, Chez F. Buisson, Libraire, 1809, p. 342.

3. (Bibliotheca Ottomanica III). Journal dʼune voyage sur les côtes de la Mer Noire du 28 Avril au 18 Septembre 1784 par Lafitte – Clavé publie par Dimitris Anoyatis-Pelé. Les Èditions Isis, Istanbul, 1998, p. 112-113.

Коментари (0)
Коментирай