Варна върху карта на Петрус Весконте от 1320 година

Петрус Весконте, карта на Черно море, 1320 г. (отсечка със знамето на българското царство над varna / Варна). Апостолическа библиотека, Ватикана (Biblioteca Apostolica Vaticana, Pal. lat. 1362 A).
Петрус Весконте, карта на Черно море, 1320 г. (отсечка).
Pietro Vesconte, Biblioteca Apostolica Vaticana, Pal. lat. 1362 A.
На картата „Черно море“ от 1321 г. илюстрираща “Liber secretorum fidelium crucis” на Марино Сануто, съхранявана в Британската библиотека (British Library), върху знамето над Варна има надпис: varna, turco.
Pietro Vesconte, Chart of the Caspian Sea, with part of Asia. Maps for the Liber Secretorum Fidelium Crucis, 1321. British Library

Петрус Весконте (Pietro Vesconte) определя себе си като генуезец, но работи главно във Венеция. Той е активен между 1311 и 1327 г. През 1320 г. Петрус Весконте съставя атлас, съдържащ карта на света (mapa mundi) и 5 морски карти (Черно море, Егейско море, Палестина и източно Средиземноморие, Адриатика и Северна Африка, Западно Средиземно море и Северен Атлантик). Атласът се съхранява в Апостолическата библиотека във Ватикана (Biblioteca Apostolica Vaticana, Pal. lat. 1362 A).

Картите на Петрус Весконте са били предназначени да допълнят “Liber Secretorum Fidelium Crucis” (Книга(та) на тайните на верните на кръста), наръчник за кръстоносците желаещи възвръщането на Светите земи на Марино Сануто (Marino Sanuto, 1270-1343), венециански държавник и географ, поддръжник за нов кръстоносен поход, представен през 1321 г. на папа Йоан XXII (1316-1334).  

Първата карта от атласа е карта на Черно море. Над Варна (varna) Петрус Весконте е представил бяло знаме, с форма на издължен правоъгълник с три широки ленти, с тъмночервена буква “N”, знак за принадлежността на територията към българското царство. Към 1320, 1321 г. на българския трон е цар Тодор Светослав (1300-1321). 

На друга карта на Черно море от 1321 г., илюстрираща “Liber secretorum fidelium crucis” на Марино Сануто, съхранявана в Британската библиотека (British Library) върху знамето над Варна има надпис: varna, turco. Дали надписът е на Петрус Весконте, или е добавен от Марино Сануто е трудно да се каже. 

На картата по-значимите пристанища са нанесени с червен цвят – varna (Варна), messenber (Несебър), cixopoli (Созопол), staignara (Инеада).

Топоними по западното крайбрежие на Черно море: grossida (лагуна Разим), zanauarda (нос Мидия), costanza (Костанца), pangallia (Мангалиа), laxelluzo (нос Шабла), calliacra (нос Калиакра), carbona (Балчик), castrici (резиденция „Евксиноград“), varna (Варна), rosso (местността „Карантината“, на южния бряг на Варненския залив), gallato (нос Галата), mauro (Черни нос), lauiza (Обзор), cauodlemano (Емона), messenber (Несебър), axello (Поморие), poro (Бургас), scaffida (Димчево), cixopoli (Созопол), uerdisso (нос Урдовиза), gatopoli (Ахтопол), staignara (Инеада).