Хуан Мартинес (Joan Martines, ? – 1591), е картограф от 16-и век, живял и работил в Месина (остров Сицилия) през 1556-1587 г. Произходът му е неясен – испански, майоркански, каталунски. През 1590 г. се премества в Неапол, след като става кралски картограф на испанския крал Филип II (1556-1598). Умира в Неапол през 1591 г.
Тук представяме три карти на Хуан Мартинес – една от 1587 и две от 1590 г.
Картата на Хуан Мартинес от 1587 г. е част от атлас (Atlas de Joan Martines). Той се съхранява в Националната библиотека на Испания в Мадрид (Biblioteca Nacional de España). Атласът съдържа 19 карти върху пергамент с размери 58 х 80 (58 х 39) см. Последната, 19-та карта от атласа, е тук представената „Карта на Източното Средиземноморие и Черно море“ (Chart of eastern Mediterranean and Black Sea)*.
Картата е украсена с 4 рози на ветровете с 32 и 16 лъча (румба) и 3 скали за разстоянията. Изтокът е означен с равнораменен гръцки кръст. Крайбрежната линия е в черно и златисто, островите – в червено.
Върху картата с червено мастило, знак за важни селища и пристанища, е нанесена и Варна (barna). По западния бряг на Черно море с червено мастило са нанесени tayacoya (нос Калиакра), barna (Варна), mesenbra (Несебър) и staicinai (Инеада).
Топоними по западния бряг на Черно море: glocea (лиман Синое), zenouarda (нос Мидия), costsnsa (Костанца), pangalai (Мангалия), loxilusico (нос Шабла), tayacoya (нос Калиакра), gauarna (Каварна), carbona (Балчик), castrci (резиденция „Евксиноград“), barna (Варна), rosico (на южния бряг на Варненския залив в местността „Карантината“), mauro (Черни нос), lanizi (Обзор), cdilamano (Емона), mesenbra (Несебър), staffe (Димчево), sisopoli (Созопол), esmi (Маслен нос), uerdizo (нос Урдовиза), gatopoli (Ахтопол), и staicinai (Инеада).
Първата карта от 1590 г. “Aegean Sea and eastern Mediterranean” (Егейско море и Източно Средиземноморие) е част от атлас създаден в Месина, Сицилия, Италия. Атласът съдържа 14 карти върху пергамент, фино обработена овча кожа, с размери 180 x 243 мм. Той е се съхранява в Библиотека(та) „Хънтингтън“, Сан Марино, Калифорния, САЩ.
Картата е украсена с 2 рози на ветровете с 32 лъча (румба), с една скала за разстоянията и с изгледи на градове, над които се веят знамена определящи принадлежността на териториите.
Най-големи са изгледите на Венеция, Солун (salonici) и Константинопол (costantinopoli), над които се веят знамената с крилатият лъв на Свети Марко и син и сребърен полумесец върху черен и червен фон – емблемата на Османската империя и исляма.
Върху картата с червено мастило, знак за важни селища и пристанища, е нанесена и Варна (barna). По западния бряг на Черно море с червено мастило са нанесени taiaceya (нос Калиакра), barna (Варна), misenbrya (Несебър) и staicinai (Инеада).
Топоними по западния бряг на Черно море: glocra (лиман Синое), pangalai (Мангалия), loxilusico (нос Шабла), taiaceya (нос Калиакра), gauarna (Каварна), carbona (Балчик), castrsi (резиденция „Евксиноград“), barna (Варна), mauro (Черни нос), lanizo (Обзор), cdlamano (Емона), misenbrya (Несебър), stafe (Скеф / Димчево), esmi (Маслен нос), uerdizo (нос Урдовиза), gastopoli (Ахтопол) и staicinai (Инеада).
Втората карта от 1590 г. “Black Sea and eastern Mediterranean” (Черно море и източното Средиземноморие) е част от същия атлас, съхраняван в Библиотека(та) „Хънтингтън“, Сан Марино, Калифорния, САЩ. https://hdl.huntington.org/digital/collection/p15150coll7/id/46167
Картата е украсена с 3 рози на ветровете с 32 лъча (румба), с една скала за разстоянията и с изгледи на градове, над които се веят знамена определящи принадлежността на териториите.
Най-големи са изгледите на Йерусалим с Гроба Господен и на планината Синай с манастира Света Екатерина. Над Константинопол и Пера се веят знамената на Османската империя украсен с 5 сребърни полумесеца върху червен фон, и на Генуа – с червения кръст на Свети Георги върху бял фон.
Върху картата с червено мастило, знак за важни селища и пристанища, е нанесена и Варна (barna). По западния бряг на Черно море с червено мастило са нанесени taiaceia (нос Калиакра), barna (Варна), mesenbi (Несебър) и staianai (Инеада).
Топоними по западния бряг на Черно море: glocea (лиман Синое), costsnsa (Костанца), pangalai (Мангалия), loxiluxico (нос Шабла), taiaceia (нос Калиакра), gauarna (Каварна), carbona (Балчик), castrsi (резиденция „Евксиноград“), barna (Варна), mauro (Черни нос), lanizi (Обзор), cdlamano (Емона), mesenbi (Несебър), stafe (Димчево), esmi (Маслен нос), uerdizo (нос Урдовиза), gatopoli (Ахтопол), и staianai (Инеада).
* https://www.maritime.bg/89489/ (Варна върху карти на Хуан Мартинес от 1556 и 1570 година); https://www.maritime.bg/87005/ (Варна върху карти на Хуан Мартинес от 1570, 1572, 1582 и 1583 година).