Мечтата за плаващ музей – докога?

„Имам една мечта“, с тези думи на Мартин Лутар Кинг започва изказването си преди дни гръцкият корабен магнат Спирос Полемис. Думите са изречени на борда на кораба SS Hellas Liberty. Защо мечта? Защото семейството на Спирос, който доскоро бил председател на Международната камара на корабоплаването, наистина имало мечта – един ден да види „Либърти“ музей. Спирос посветил години в издирването на кораба, от чиято серия днес са останали само три в света. Открил го закотвен и ненужен в Щатите. Обсипан с тонове мръсотия. Следващите години не пестил време и усилия за плана да го докара в Гърция. Наложило се дори да убеждава американската държава да промени закон, за да може плавателният съд да си тръгне от държавата на флага си. И така до 2008 г., когато на 6 декември SS Hellas Liberty напуска порт Норфлок, Вирджиния, с ясен курс Пирея-Гърция.

Всъщност за Спирос и за гърците корабите от серията „Либерти“ са две в едно. Те са едновременно история и начало на нов период. По време на Втората световна война Гърция губи половината от флота си заедно с 2500 души. За компенсация и благодарност САЩ дарят на страната 100 кораба от типа „Либърти“, строени по време на войната с пари на държавния департамент. Флотилията получава прозвището Благословената стотица, защото на практика тя е първата стъпка от възраждането на гръцкия флот, който сега е един от най-големите в света.

На практика в начинанието “Либърти“ музей се включва цялата морска общественост на Гърция. Браншът се организира както за финансирането за ремонт на кораба, така и за помощ „в тила“. В крайна сметка Гърция днес има работещ кораб музей – на кея в Пирея SS Hellas Liberty привлича вниманието на терминала, откъдето ежедневно потеглят един след друг пътническите фериботи.

Така е в Гърция. А в България?
През 2006 г. се ражда идеята моторен кораб „Петър Берон“ да бъде снет от активите на „Параходство БМФ“, тогава все още държавно, и да стане плаващ музей. Инициативата подемат група варненски представители на бранша, а кап. Веселин Генов, собственик на фирмата „Варна шипинг енд трейдинг“, изпраща нарочно писмо до Министерството на транспорта. „За постигането на тези цели (бел.ред. – кораб музей) ще бъде учредена фондация, която ще има за основна цел създаване, поддържане и развитие на кораб музей на българското търговско корабоплаване“, пише в писмото до министъра на транспорта. В графата „цели на фондацията“ са записани „консолидиране на морската общественост и на частния бизнес за запазване на морското ни минало за сегашните и бъдещи поколения българи, демонстриране на традициите и постиженията на България като морска държава през милионите туристи по Черноморието, насърчаване на морско-историческите изследвания, приобщаване на България към общността на държавите с утвърдени морски традиции“ и т.н. Зад идеята държавата да даде „Петър Берон“ за музей освен кап. Генов застават още кап. Атанас Йонков, дългогодишен директор на БМФ, Атанас Панайотов, главен редактор на „Морски вестник“, Борислав Гуцанов, тогава председател на Общински съвет – Варна, кап. Христо Донев, по това време директор на параходството. Аргументите им за това, че точно този кораб трябва да приюти експозицията на море, са право в десетката. „Биографията на този кораб е дълбоко свързана с историята на българското търговско корабоплаване. Д-р Петър Берон е първият български морски учен от европейска величана. Корабът е със затихващи функции, не се ремонтира и в скоро време ще се превърне в купчина старо желязо“, пишат още тогава инициатори на идеята. Няколко месеца по-късно идва и отговорът от министерството: „Към момента м/к „Петър Берон“ се ползва като учебно съоръжение. В тази връзка към настоящия момент не е уместно промяна на предназначението на кораба“, пише в писмото, подписано от зам.-министъра на транспорта тогава Юджел Атилла.

Всъщност „Петър Берон“ е втори опит
На практика искането на инициативния комитет и фондацията е втори опит да бъден създаден роден плаващ музей. В периода 1991-1993 г. друг инициативен комитет, пак от морски браншовици и общественици, работи по същата идея. Започва събирането на материали и знаци, които да станат част от бъдещата експозиция. Определя се място на музея. Първоначално се обсъжда морската история на България да бъде подредена на борда на кораб „София“, първия от серията 6030-тонни, родно производство. В крайна сметка се взема решение музей да стане „Велико Търново“. Нещата обаче се проточват във времето и идеята отива в забвението, преди да стане реалност. Събраните експонати са предоставени на Военноморския музей.

Подводницата и „Петър Берон“ трябваше да красят новата зона на порта
Идеята на инициативния комитет е бъдещият музей „Петър Берон“ да украси новата атракционна зона, която трябва да се появи на мястото на настоящето пристанище Варна-изток след като портът бъде изнесен в езерото. „Преговорите бяха много напреднали, почти бяхме на път освен подводницата, която общината искаше и вече притежава, да изведем и кораба, но дойде приватизацията на БМФ и нещата не се случиха“, спомнят си сега радетели на идеята, участвали в поредния опит да сбъднат мечтата за български кораб музей. В момента корабът е в активите на държавното дружество „Български морски квалификационен център“.

в-к Народно дело

Maritime.bg – България

бмкцварнамузейПетър Берон
Коментари (0)
Коментирай