За кръглите 40 години, които се навършват от началото на едно изключително българско постижение във ветроходството наскоро беше припомнено в социалните мрежи. Както беше отбелязано: “Преди 40 години започва кулминацията на една мечта“. На 1 септември 1983-а година със самоделната ветроходна яхта „Тангра“ кап. Николай Джамбазов отпътува на околосветско плаване. Той стана единственият български ветроходец, притежаващ световен рекорд за околосветско плаване за 1985 г. с „Тангра“ – това постижение е регистрирано, като временен световен рекорд (няма постоянен). Той направи първото самотно околосветско плаване със саморъчно построена малка яхта, като минава край страховития нос Хорн. Както сам подчерта, това е първото околосветско плаване изобщо на български съд през този страховит нос.
Впрочем, неговата история не започва с деня, когато потегля от пристанище Созопол, за да обиколи света. Три години по-рано със същата яхта „Тангра” участва в най-реномираното състезание за самотници в света – трансатлантическата регата OSTAR 80 и завършва с време 34 дни, 10 часа и 53 минути.
Ето, какво ми разказа години по-късно кап. Джамбазов:
Винаги съм вярвал, че когато желаеш нещо много силно, то със сигурност ще стане. От моряшки род съм, от дете мечтаех за околосветски океански пътешествия, четях за велики мореплаватели и си представях, как един ден и аз ще мога да правя като тях да обикалям света. Толкова силно го желаех, че то програмира целия ми живот. Всеки има големи мечти в ранната си възраст, но малцина ги преследват докрай. Бях на седем години, когато направих първата си лодка. Още на 14-годишна възраст станах инструктор по морски многобой, после дълга ветроходна практика, капитански курсове, строеж на много лодки, осем яхти. Учих задочно и станах капитан на кораб. И всичко това – само с една цел.
Вече имах многото плавания, участия в международни крейсерски регати, но още не бях осъществил голямата си мечта да покоря с яхта най-трудния и престижен околосветски маршрут през нос Хорн. И след като се върнах от OSTAR, започнах подготовка за околосветското си плаване.
Но преди това да кажа, как построих самата яхта „Тангра”. През комунизма реалните възможности бяха такива, че нямаше как да успея да си купя и внеса яхта. Оставаше единственият вариант – сам да си я направя. Всичко по яхтата сам го купувах или майсторях. В строителството й отидоха повече от 17 кубика дървен материал, специален водоустойчив шперплат, над 3200 болта с различна големина.
Още като тръгнах да я правя бях нарочен за мръсен частник и нататък тръгнаха всичките приказки срещу мен, които за съжаление не спират и днес. Но това е друга тема – никой не е пророк в родния си край.
А защо мръсен частник ли? Ами, защото имаше много хора, които се возеха на държавни лодки, разполагаха с държавните ветроходни бази, с държавните пари. Онези, които мечтаеха, като мен да обиколят света, чакаха да им дадат лодките и парите. А ето, че изведнъж се пръкнах мръсният частник, както ме нарекоха, решил да си направя цяла фабрика за строежа на яхтата, сам си създадох машините, за да изработвам всеки детайл, да режа и обработвам дърветата. Строителството на лодката продължи шест години, стана дълга 11 метра и 16 см.
След промените видях досието си, в него пише: „Там някъде на околовръстното шосе един прави някаква лодка, с нея възнамерявал да обикаля морета и океани, за което постоянно говори и е станал за присмех на всички“.
Обаче този луд успя. И от там започна войната с мен.
Трябва да отбележа, че трудностите бяха много. Но човек никога не бива да се отчайва, ако иска упорито да преследва мечтите си докрай. С тази лодка и само с 650 долара в джоба тръгнах да обиколя света.
Имах една лада, която продадох в последния момент, за да си набавя провизии – купувах консерви (имаше само три-четири вида в магазините). Преди това работех, като капитан в портовия флот Бургас и когато бях свободен от вахта отивах да изнасям лекции, било във фабрики за бисквити, в Булгарплод. След всяка лекция ми даваха някакви провизии, които носех на яхтата си.
С мълчаливото съгласие на шефовете ми, без никаква заповед за отпуска, на 1 септември 1983 година потеглих с „Тангра” на околосветско плаване. На пристанището се беше събрала цяла тълпа. Дойде и моят екипаж от кораба, на който бях капитан.
И така, отдадох швартовите въжета на яхтата и ето ме в открито море. Тръгнах без да имам нито едно читаво платно. Всичките бяха вече прогнили от предишните плавания, наложи се да ги щадя, тъй като нямах пари за нови. Липсваше, каквото и да било електронно навигационно оборудване – разчитах само на компас, секстант и часовник, без лаг и ехолот, а спасителния ми плот се оказа с изтекла годност.
Единственото средство за връзка със света бяха двете радиостанции: задължителната УКВ и една любителска 120-ватова късовълнова. И понеже до последния момент се опасявах, че някой може да ме спре, бързайки да тръгна, забравих да си взема обувки. Бях се отправил към голямата мечта на моя живот и нищо друго нямаше значение.
Пристигнах в Лас Палмас, Канарските острови, където започваше околосветското ми плаване. Tръгнах на 31 октомври.
Идеята за това плаване, колкото и да изглеждаше налудничава, за мен беше напълно реалистична. Чувствах се достатъчно подготвен, като знания, опит, психическа и физическа подготовка. Трябва да владеете много добре мореходната астрономия, особено в тази част на света, където през повечето време има само бури, урагани, плътни облаци, които закриваха небето и много трудно може да се води навигация.
Aз разчитах само на звездите, Луната и Слънцето. Случваше се по десет дни да не мога да си определя мястото в океана, защото няма чист небосвод. А воденето само по един компас е много сложно, защото в тези ширини се получават магнитни склонения с разлика около 45 градуса и ако не знаеш, къде се намираш, може да тръгнеш в съвсем погрешна посока. Затова винаги трябва да знаеш, къде си поне горе-долу, като използваш, тъй нареченото плаване със счисления.
Мериш скоростта на лодката, която е примерно 6 възела и ако така си се движил 24 часа, преценяваш, че с този курс си стигнал до еди къде си и нанасяш предполагаема линия. Накрая по звездите, слънцето си определяш точното място (обсервация) и тръгваш отново да водиш правилния курс.
Първият етап от пътуването през Атлантическия и Индийския океан продължи четири месеца, защото в началото попаднах на безветрие, а после на силни бури. След втория месец свикваш със самотата и забравяш напълно живота на брега. До тогава трябва да си успял да излезеш от цивилния свят и да привикнеш с дивото.
Впрочем този период зависи от психическото състояние на човека.
Във всичките си книги подчертавам – успехът е 70% психика и 30% физика. За да стигна до момента да предприема околосветското плаване моята психика беше доказала, че издържа на изпитания – при строежа на яхтата, гладуването, мизерстването, многото плавания.
Дали не съм скучал сам в морето ли? През цялото самотно плаване нямах никакво време за губене. Всеки ден периодично правех проверки на системите на яхтата, които трябва непрекъснато да се поддържат, смазват, ако има износени части да ги ремонтирам. Благодарение на това, че всичко по яхтата го бях правил сам, не допуснах да има авария.
Единственото ми спиране беше в Сидни, Австралия, където пристигнах на 1 март 1984 година. Въпреки че смятах да направя околосветското плаване без спиране, това ми се наложи, защото трябваше да сменям части, пък и вече нямах никакви пари. Бях направил яхтата с поцинковани ванти и понеже в този район вълните непрекъснато я заливаха отгоре, цинкът не издържа. Точно в най-ниската част, където беше паднал, се отцеждаше солената вода и оголеното желязо взе да корозира. А скъсаше ли се вантата, можех да остана без мачта.
Пристигнах с платна на парцали, въжетата, които държат мачтата бяха пред скъсване. Затова се наложи да спра, да поработя и да изкарам някой лев.
На чуждо място не можеш да умреш от глад, ако работиш. С един българин, нелегално емигрирал в Австралия, заедно почнахме да боядисваме къщи и вземахме по 100 – 150 долара на ден. След това нашето посолство ме назначи временно да поддържам машинния парк и ми даваха по 20 долара на ден. Така изкарах около 9 месеца, докато събера средства за ремонта на яхтата. С нови ванти, нови платна, боядисах корпуса, снабдих се с провизии. И след това плаването беше песен за мен.
На 1 януари 1985 година потеглих на юг от Нова Зеландия, около нос Хорн и до Канарски острови. Отново без спиране и много бури. След страхотен вятър в Пасифика загубих всякаква радиовръзка със света за повече от 20 дни. (бел. ав.- За да заобиколиш нос Хорн трябва да смениш обичайния маршрут по ръба на 40-градусовия паралел и да слезеш до зоната на най-жестоките ветрове. Там силата на поривите опасно се увеличава и от „тунелния“ ефект, образуван между Андите и Антарктида. Това обяснява, защо някога, преди да навлязат във водите край нос Хорн, моряците на търговските кораби задължително хвърляли дреха в морето, като жертвоприношение).
Който го е страх от мечки да не ходи в гората. По време на околосветското плаване на два пъти съм се обръщал с яхтата. По 48 часа съм прекарвал в щормове или по-скоро урагани, защото щормът е над 50 възела, а аз съм бил в центъра на вихъра от ветрове 140 възела (280 км в час). Получаваха се огромни, сриващи се вълни, които ставаха понякога до 40-метрови отвесни стени или 120 фута височина по английските локации. Вътре в лодката се чувстваш, като в бетонобъркачка. Намирах начин, скривах се под масата между платната и седях свит като в пашкул. На два пъти ми се случи. Преди това в началото на 80-те години го бях преживял, като попаднах в ураган.
На 12 май 1985 година приключих околосветското плаване в Лас Палмас на Канарските острови и от там се прибрах обратно в Созопол. Общо направих обиколка и половина на света.
Питали са, какво се е променило в мен след това плаване? Промени се не само животът, но и начинът ми на мислене. Когато се върнеш от такова изпитание, разбираш, че всичко в живота не е само да направиш къща, вила, да създадеш семейство.
Животът има и друг голям смисъл – да оставиш нещо.
Мисля, че оставих нещо за поколенията след мен и съм доволен, че мога да покажа на хората: ето, вижте, един най-обикновен човек, живял в оня строй, в който е доказано, че не може нищо да се постигне, изведнъж този човек прави нещо, което го няма като постижение в цял свят. Не знам друг, който сам си е направил яхтата и с 650 долара да тръгне да обиколи света.
Винаги дават за пример плаванията на Чичестър, Барановски. Да, ама Чичестър е плавал с яхта за 1,5 млн. лири, построена от най-големите инженери за онова време и военни кораби са го чакали на нос Хорн, за да не му се случи нещо. В кралския яхт клуб на Сидни му ремонтират яхтата и накрая, след като се връща в Англия кралицата му дава титлата „сър“ за това постижение. Аз като се върнах, едва не ми унищожиха яхтата от злоба и завист.
Тогава се опитах да спася „Тангра”, като я продадох на един бургазлия, който пък я пласирал на някакъв руснак и от там загубих следите й.
Виж, обаче като спомен от околосветското плаване си пазя моя секстант, корабните дневници, карта, пергел, бинокъл.
Пазя си и разкъсания от ветровете български флаг, който не свалих през цялото време.