Browsing author

Военноморски музей

Началото на Военноморския музей е поставено в дунавския град Русе през 1883 г. В същия град през 1879 г. е създаден военният флот на новоосвободеното българско Княжество. Първият документ за музея е рапортът на капитан-лейтенант Зинови Рожественски – командир на Дунавската флотилия, до военния министър от 12 (24) октомври 1883 г. В него е обявено, че вече е започнало събирането на старини и морският музей е в „зачатък“. Заедно с новосформираната библиотека музеят ще съдейства за „образованието на съответстващите среди“ във Флотилията. През 1885 г. за уредник на морската музейна сбирка е определен инженер-механикът Павел Кузмински. Първите експонати са предимно образци на въоръжение и технически пособия. От това време има съхранено лично оръжие и лични вещи. Идеята за морски музей във флота се развива. В края на Първата световна война във Варна има реални предпоставки за откриването му: набрани са експонати, намерени са реализатори и поддръжници на инициативата, осигурено е помещение. Отварянето на музея е предшествано от решение на Управителния съвет на Българския народен морски сговор (БНМС) от август 1921 г. музейната сбирка да бъде преместена от Русе във Варна. Издействано е да бъдат предоставени две стаи в тогавашната Девическа гимназия. Инициаторите са офицерите Георги Славянов, Иван Михайлов, Сава Иванов. Сред първите уредници са имената на Протаси Пампулов, Ст. Цанев, Джеферов. Привлечен е видният археолог Карел Шкорпил. Чертежите, плановете, диаграмите и легендарното „Морско дъно” се дължат на руския полковник Александър Полубояринов, археолог по образование. Официалното откриване и освещаване на Морския музей (както се нарича тогава) става на 20 май 1923 г., с което може да бъде определен за първия публичен морски музей в България. Осветен е от Варненския и преславски митрополит Симеон. В словото на Карел Шкорпил четем: „Целта на музея е да разучи и представи на обществото развитието на българското мореплаване… има [за задача] да пропагандира идеята за любов към морето, нуждите от неговото опознаване и грамадните облаги от него. В музея ще се запознае посетителят с историята на бившия ни военен и търговски флот…“. В следващите десетилетия постоянен служител, който е и уредник, и охранител, е Олга Полубояринова. Дълго време съществуването на музея и оцеляването му се дължат на обществената подкрепа в лицето на БНМС. Сговорът основава фонд „Музей“ и чрез него и доброволни дарения издържа музея. С министерска заповед № 46/10 април 1955 г. Морският музей влиза в системата на Министерството на народната отбрана под названието Военноморски музей като филиал на Централния музей на народната армия (днес Национален военноисторически музей). Разположен е в сградата на бул. „Приморски“ № 2. Официалното откриване става със заповед на министъра на народната отбрана от 9 август 1956 г. Скоро заложената още в началото идея започва да се налага – съхраняването и популяризирането на достойното минало на морска България в по-широкия смисъл – корабоплаване, корабостроене, прояви в морските спортове и в художествената маринистика. Днес музеят съхранява колекции от морско оръжие – мини, брегова и корабна артилерия, от униформи и отличия, от корабни модели, голям брой фотографии и др. С Военноморския музей са свързани първите подводни археологически проучвания в България. Първата такава експедиция е организирана през 1959 г. при нос Калиакра. През следващите десетилетия са проведени поредица от изследвания– край нос Калиакра, при Шабла, във Варненския залив и пр. Музеят е носител на орден „Кирил и Методий“ І степен, с който е награден през 1973 г. по случай 50-годишнината от откриването на експозицията му във Варна. Стотици хиляди посетители са минала през откритата и закритата експозиция, където са изложени общо около 1200 предмети. Има години, в които музеят е от най-посещаваните: през 1973 г. е връчена специална грамота на двумилионния посетител (считано от 1956 г.) – съветска гражданка, а в отчетите от 80-те години на ХХ в. виждаме посещаемост от по 200 000 – 250 000 годишно. След ремонт на сградата през 2012 г. постоянната експозиция е изцяло обновена. В цялото си съществуване музеят се ползва със специалното отношение на варненската морска гилдия. Няма момент от историята му, в който да не е усещана грижата от страна на командването на Българския военен флот. Днес сред най-близките съмишленици на Военноморския музей е Сдружение „Национален морски музей“.

104 години подводно плаване в България

На днешния ден преди 104 години е поставено начало на българското подводно плаване. В навечерието на Първата световна война, през 1914 г., щабът на флота приема проект за морска отбрана, който предвижда наред с другата техника и доставка на подводници. Проектът се реализира, макар и в по-малки мащаби, през 1916 г. Началото на подводното плаване […]

Военноморският музей разполага с богата колекция от корабни модели

Военноморският музей разполага с богата колекция от корабни модели, част от които са показани в експозицията, а други се съхраняват във фондовете му. Едни от най-ценните са от т.н. „Царска“ колекция, подарени от цар Борис III. През 1921 г. Българският народен морски сговор подема инициатива за откриването на първата публична експозиция на Морския музей във […]

Преди 97 години във Варна е открита първата експозиция на Морския музей

На 20 май 1923 г. във Варна е открита първата публична експозиция на Морския музей. Посрещната е с интерес от варненци, а само година след това е изградена една от атракциите му – „Морското дъно“. Идеята и изграждането му е дело на руския емигрант полковник Александър В. Полубояринов. Той е завършил Археологическия институт в Петербург, бил […]

35 години от околосветското плаване на кап. Джамбазов с яхта „Тангра“

Мореплавателят Николай Джамбазов тръгва от Созопол на 1 септември 1983 г. и извършва първата българска самотна обиколка на света през нос Хорн със собственоръчно изработена яхта. Това невероятно постижение завършва на 12 май 1985 г. в пристанище Лас Палмас на Канарските острови. На 26 юли 1985 г. яхта „Тангра“ пристига в Бургас, където Н. Джамбазов […]

Разказ за кораб с име на празник, чиято история обаче не е само празнична

Денят на труда украсява български корабни бордове от 1946 г. Тогава параходът „Евдокия“ получава многозначителното име „Първи май“. Параход „Евдокия“ е построен в Рендсбург, Германия. Докаран е до Варна от капитан Васил Попов на 16 април 1929 г. след 33-дневно плаване около Европа. След тържествено освещаване на 19 април 1929 г. параходът потегля на своя […]