Варненска морска гимназия „Свети Николай ЧУДОТВОРЕЦ“ е най-голямото средно учебно заведение у нас, подготвящо кадри за морската индустрия.
ИСТОРИЧЕСКИ ФАРВАТЕР
През 1948 г. по инициатива на Ст. Павлов е създадено Държавно практическо корабостроително училище „Г.Димитров” Училището подготвя квалифицирани работници по основните професии в корабостроенето – заварчик, шлосер. Срока на обучение е двегодишен. Базово предприятие през годините е Корабостроителен комбинат „Г.Димитров”, където се провежда практиката на учениците. Срокът на обучение е три годишен. Списъкът на професиите се разраства: корабостроител, монтьор на корабни тръбни системи, корабен електромонтьор и монтьор на корабни машини и механизми.
В училището се създава и функционира през годините духов оркестър, естраден състав, кръжок по художествено слово, кръжок по корабомоделизъм, радиоелектроника и др.
През учебната 1984/85г. е открит производствен комплекс, където се провеждат част от часовете по учебна практика.
През 1952г. си съществуване СПТУ „Ст. Павлов” подготвя много добре квалифицирани кадри, реализиращи се успешно.
В следващите няколко години училището сменя своите имена.
1949/50 Държавно корабостроително заводско училище.
1950/51 Промишлено корабостроително училище „Г. Димитров”.
1951/53 Промишлено практическо училище.
1953/57 Промишлено училище за трудови резерви.
1962/67 Професионално техническо училище по корабостроене.
1968/69 СПТУ по корабостроене „ Стоян Павлов”.
***
1962г. – С Постановление № 22 на ЦК на БКП и МС от 13 февруари се създава Техникум по корабостроене и корабоплаване (ТКК) в гр. Варна
1962г. – Учебната година започва със специалностите: „Корабостроене”, „Корабни машини и механизми” и „Подемни транспортни машини”
1964г. – Открита е специалност „Морско каробоводене”
1969г. – Открита е специалност „Експлоатация на пристанищата и флота”
1976г. – ТКК приема името на Кирил Халачев – командващ ВМФ от 1947 до 1950 г.
1981/82г. – ТКК се премества в сградата на СПТУ по корабостроене
1987г. – Започва 3-годишно обучение на СПТУ-паралелки: „Пристанищна механизация”, „Моторист моряк” и „Монтьор на корабни механизми и системи”
1995г. – Започва 4-годишно обучение на група грузински курсисти (гр. Поти) по специалност „Експлоатация на пристанищата и флота”
1996г. – За специалностите „Морско корабоводене” и „Корабни машини и механизми” се въвежда засилено изучаване на английски език
1999г. – ТКК получава името „Свети Николай Чудотворец”
2000г. – ТКК и СПТУК се обединяват в Професионална гимназия по корабостроене и корабоплаване (ПГКК) „Свети Николай Чудотворец”
2001г. – Асоциацията на работодателите в средното образование награждава ПГКК за най-добър педагогически колектив
2003г. – ПГКК се преименува във Варненска морска гимназия (ВМГ) „Свети Николай Чудотворец”
2004 г. – Във ВМГ е въведена Система за управление на качеството ISO 9001:2000
Паралелно със съществуващото СПТУК се създава ТКК. Неговото създаване отговаря на необходимостта от технически кадри със средно специално образование за нуждите на интензивно развиващите се през 60-те години на миналия век корабостроене, кораборемонт, корабоплаване и пристанища. Новите училища органично се вписват в съществуващата много преди тях възходяща традиция в българското морско-техническо образование, белязана от създаването на Машинна школа (1881 г.) към Дунавската флотилия в Русе, на Машинното училище (1990 г.) към флота на Варна, на Морските специални школи (1912 г.), от „прохождането” на висшето военно (1942 г.) и гражданско (1945 г.) образование в нашия град по основните морски специалности – „Корабоплаване”, „Корабни машини и механизми” и „Корабостроене”.
Оплодил отговорността на задачата с ентусиазма на първопроходците, в първата си учебна година ТКК „обира” предимно отличниците на Североизточна България, завършили осми клас, разделя ги в четири специалности, облича ги в униформа и при строга дисциплина и високи изисквания прегръща амбицията да прати в производството кадрите, които то очаква. Те обаче постъпват в престижни технически вузове и преди всичко в Морското училище. Това налага да се увеличи приемът, а по специалност „Морско корабоводене” младежите да се обучават след 11-ти клас и отбита военна служба в продължение на две и половина години.
През годините двете училища увеличават своите специалности, променят сроковете на обучение (в двете посоки), обогатяват учебно-материалната си база, къде своевременно, къде с известна инерция, се стремят да се адаптират към промените в секторите, за които подготвят кадри, получават известност и награди. Летописните книги е съхранилат директорските фамилии – Ралчев, Калев, Петков, Сираков, Алтев, Антонов, Кожухаров (най-награждаваният), Бъчваров (най-дългогодишният)и др.. За повече от 6 десетилетия в преподавателския колектив са били стотици колеги – от известни имена в корабостроенето и корабоплаването, през всеотдайни „ветерани”, до такива, които правят първи крачки в педагогическата професия.
Възпитаниците ни – повече от 15 000 души, в по-голямата си част – между 70 и 80%, се реализират по специалността си в корабоплаването, корабостроенето и пристанищата. В своето болшинство отзивите за тях са положителни. Направили при нас своя старт в бъдещото си поприще, днес емблематични имена в него са например кап. Георги Георгиев, Красимир Стаянов и много капитани и механици заслужили уважението на българските морски среди. Не са редки случаите, когато наши възпитаници, без да се обучават в друг ВУЗ, достигат до длъжности старши помощник-капитан и втори механик, трупайки стаж и защитавайки съответните правоспособности пред Морската администрация.
В цялата история на училището по-характерни, поучителни и полезни за развитието му са създаването и утвърждаването на нови специалности, ефективната организация на учебния процес, засилването на практико-приложната страна на обучението чрез контакти и договори с „потребителите” на кадри, обединяването на ТКК и СПТУК в ПГКК, приемането на името Варненска морска гимназия „Св. Николай Чудотворец”.
Директори
СПТУК
1948/49 инж. Никола Ралчев
1949/50 инж. Димитър Славов
1950/54 инж. Йонко Керемидчев
1954 инж. Кольо Ковачев
1954/56 инж. Никола Арабаджиев
1956/57 инж. Стефан Александров
1957/61 инж. Славчо Вълчев
1963/65 инж. Митю Голушев
1965/69 инж. Кънчо Люцканов
1969/76 инж. Христо Калев
1976/83 инж. Михаил Петков
1983/85 инж. Станислав Ранков
1985/87 инж. Мая Трифонова
1987/92 инж. Михаил Петков
1992/93 инж. Тодор Георгиев
1993/98 инж. Петранка Колева
1998 Нина Луканова
1998/2000 инж. Виолета Шишкова
ТКК
1962/63 инж. Атанас Сираков
1963/64 инж. Славчо Цеков
1964/65 инж. Алтов
1965/68 инж. Любен Антонов
1968/87 инж. Тодор Кожухаров
1987/98 инж. Михаил Бъчваров
1998/… инж. Пепа Василева







