Военноморските сили се разделиха с подводница „Слава“

Военноморските сили се разделиха с единствената българска подводница – „Слава“ (C-84).

На церемония във ВМБ – Варна флагът на „Слава“ бе спуснат. Командирът на дивизон „Подводни операции“ кап. I ранг Камен Кукуров го предаде заедно с гюйса на д-р Мариана Кръстева – директор на Военноморския музей, където ще бъдат включени в експозицията.

Контраадмирал Пламен Манушев съобщи, че решение за бъдещето на подводницата и новото й предназначение ще бъде взето от Община Варна. По думите му подводничарите няма да останат без работа и ще бъдат назначени на други кораби. Контраадмиралът изрази надежда, че България отново ще има подводен флот. По думите му най-добре е подводницата да стане музей.

„Слава“ е построена през 1960г. в СССР. През 1985-а година е приета на въоръжение във ВМС на България.  Подводницата е участвала в множество международни учения. През 2007 г. за първи път в историята на българските ВМС е реализирано спасяване на аварирала подводница изцяло с българско участие.

Снимки: maritime.port.bg; Иван Савов

КРАТКА    ИСТОРИЯ

Началото на подводното плаване под български факт е отдавна установен във военноморската ни история факт.

С намесата на България в Първата световна война след 01.10.1915 г. германският подводен флот в Черно море започва активна дейност и пред българските брегове, проявява се и на 14.10.1915 г. по време на голямата руска бомбадировка на Варна. Още на следващия ден един български екипаж започнал практика на германските подводни лодки, базирани във Варна. След преговори с германското флотско командване било решено България да закупи една германска подводница, а именно UB-1-8. Тържественото вдигане на българския военноморски флаг над нея било на 25 май 1916г. Това именно е и началото на подводното корабоплаване в нашите военноморски сили. Според официалния германски военноморски справочник за 1916 г. в света тогава има само 10 държави, които притежават подводници. България е сред тях, наред с Великобритания, Франция, Италия, Германия, Япония, Русия, Гърция, Турция и Румъния. В периода от септември 1916 до септември 1917 г. екипажът на „Подводник 18” е извършил седем бойни похода в северна посока, в това число и в румънски води, и два в южна посока – пред Бургас и Созопол, във връзка с очаквани руски нападения.

Съдбата на „Подводник 18”е по-тъжна и от тази на целия ни флот след Ньойския договор. Съглашенците я отвеждат в Истанбул, откъдето тя повече не се завръща в България. По сведения от френски източници №18 е откарана на буксир до военноморската база в Бизерта (в тогавашната френска колония Тунис) и нарязана за скраб след изваждането от нея на необходимите части. Според сведения на очевидци пък последните сведения за нея са от 1921 г., когато са я видели захвърлена и разграбена на северния бряг на залива Златният рог. Всъщност това се оказаха неистини и е радостно, че точно водолазите от 8 дивизион доказаха, че откритата миналата година подводница е точно „Подводник 18” и тя си е в наши териториални води.

И Парижкият мирен договор (1947), както и Ньойският (1919), забранява на България да има подводници. Вероятно поради изострените отношения на България с Турция, Гърция и Югославия, през март 1948 г. е взето решение за тайно развитие на ударните сили (подводници и торпедни катери) в нашия флот. Предварителната подготовка на екипажите (руски език и устави) става при пълната им изолация от останалата част от флота в курорта Св.Константин. На 13 април 1948 г. бъдещите катерници и подводничари поемат към Одеса на борда на съветския товарен кораб „Белороссия”. Група „Б” – бъдещите екипажи на подводниците, е съставена от 120 офицери, старшини и матроси. Първите плавания на българските екипажи започват в края на октомври 1948 г. През 1953 г. начело на командването на дивизиона застава к-н л-т Матей Матев, който довършва подготовката и през 1954 г. организира пребазирането на подводниците във Варна. На 18 август с.г. М-202, М-203 и М-204 са приети официално в състава на българския флот с бордови номера 41, 42 и 43. Подводниците клас „М” от съветската ХV серия служат до към 1956 г., след което № 41 и 42 са върнати в Севастопол и по-късно нарязани за старо желязо. Същото (според спомени на ветерани) става и с № 43 у нас.

Следващите подводници – 2 бр. от проекта 613 са със значително по-големи възможности както в техническо, така и в тактическо отношение. Получават имената „Победа” и „Слава” , а първите техни командири са к-н л-т Иван Фиданчев (бъдещ контраадмирал) и к-н л-т Тодор Георгиев.

През 1972 г. подводниците са заменени с две по-съвременни от 633 проект. Техни командири са к3р Антон Янкулов и к3р Недялко Йосифов. Новите подводници влизат в състава на ВМС отново с имената „Победа” и „Слава”.

На 25.01. 1983 г. е вдигнат флага и на третата подводница от пр.633 – това е подводница „Димитровски комсомол” с бордови № 83 и командир к-н л-т Илия Димчев.

Идваме и до датата 28.12.1985 г. На този ден се вдига флага и на четвъртата българска подводница от пр.633, а именно подводница „Ленински комсомол” с бордови № 84 и командир к-н л-т Дарин Матеев. Така за кратък период от време до 05 септември 1990 г. в българските ВМС за първи път в строя има четири подводници.

През 1990 г. и 1991 г. са спуснати флаговете на подводница „Слава”  с бордови № 82 и на подводница „Победа” с бордови № 81.

През 1991 г. със заповед на Командващия на ВМС подводници 83 и 84 са преименувани  и получават съответно имената „Надежда” и „Слава”.

На 27 юни 2008 г. бе спуснат флага и на подводница „Надежда” с бордови № 83.

Нека отново се върнем на подводница 84. Още с влизането й в състава на ВМС започват дни на усилена подготовка в базови условия и на море. В периода 1987-89 г. подводницата носи двукратно дозорна служба пред проливната зона като не са допуснати никакви инциденти, което е доказателство за високия професионализъм на екипажа. През 1989 г. подводница 84 е обявена за „подводна лодка първенец, отличен кораб на ВМС” . Следват години на упорит труд за удържане на завоюваните позиции. 90-те години са начало и на двустранните взаимоотношения с аварийно-спасителното командване от ВМС на Република Турция. През 1993 г. въпреки несъответствията в стандартите, успешно е проведено аварийно-спасително учение между подводница 84 и ск „Куртаран” от турските ВМС. Учението е проведено в териториалните води на Република България. На следващата година подводница „Слава” посещава пункт за базиране Ереели и отново участва в аварийно-спасително учение със ск „Куртаран” в турски териториални води. В края на 1998 г. на борда на подводница 84 е натоварена и успешно преминава изпитания акумулаторна батерия „Варта”, която е в ескплоатация до декември 2010 г. В периода 1998 – 2008 г. подводница „Слава” продължава активна плавателна подготовка, като естествено поради ограничените финансови ресурси, не е с интензивността от 80-те години. В годините на постоянен недоимък екипажът на „Слава” проявява находчивост и упоритост, така че за цялото това време няма нито едно плаване, което да е било отменено или провалено по причина на неизправна материална част. На 28 февруари 2007 г. в Северен Несебърски залив се проведе за първи път аварийно-спасително учение изцяло с български сили – от борда на „Слава” по сух способ бе изведен личен състав и качен на борда на ск „Протео”.

Още от първите си дни, екипажът на подводница 84, сдобил се с прозвището „френския екипаж”, се отличава с изключителната си задружност, професионализъм,  решителност и упоритост, гарнирани с голяма доза джентълменство и коректност.  Командирите на подводницата к1р Дарин Матеев, к2р Марин Маринов, к3р Делян Попов, к1р Евгени Луканов, к1р Камен Кукуров, к3р Борис Борисов, к1р Калин Калинов, старши-помощник командирите Жечко Жечев, к3р Румен Новаков, к3р Тодор Боданов, к3р Николай Георгиев, механиците Мирослав Славов, Пламен Михайлов, Вальо Вълчев, к3р Христо Димов, к-н л-т Петър Петров са офицери, които със своите професионални и командирски качества винаги печелиха доверието на екипажа и уверено  водеха подводницата по пътя на нейните успехи. От офицерите, служили на борда на „Слава”, по-късно излязоха трима командири на дивизиона, един началник на щаба на дивизиона, един заместник-командир на военно-морска база Варна.

maritime.port.bg – ВМС

 

Последни новини

Последни новини

На 26 и 28-годишна възраст са поредните жертви от потъналия кораб Arvin в Черно море

Силен снеговалеж затруднява продължаващата операция по издирване на изчезналите моряци от екипажа на кораб ARVIN, който потъна във водите на Черно море край турската провинция

Военноморският музей отваря за посещения вътрешната си експозиция

Военноморският музей отваря за посещения вътрешната си експозиция от днес, при спазване на въведените в страната противоепидемични мерки срещу разпространението на